Разведена, с осемгодишен син на име Томи, Шийла Хил все още успяваше да работи по дванадесет часа на ден шест, а понякога и седем дни в седмицата. Никой в полицейския участък, включително и Ла Моя, не вярваше, че тя ще спре само до чин капитан.
Осанката й излъчваше самочувствие и осъзнаване на собствената й значимост и макар да бе едва метър и шестдесет и седем сантиметра, Шийла като че ли изглеждаше значително по-висока. Гласът й, рязък и предизвикателен, отекваше през прозорците на къщата.
— Можем със сигурност да твърдим, че става дума за очевидно отвличане. Изчезнало е невръстно дете на име Ронда Шотц. За момента все още не е установена връзка между това престъпление и по-рано извършените отвличания в Калифорния и Орегон, които се разследват от ФБР, така че ви моля да си спестите въпросите в тази област. Защото само ще си хабите думите напразно. Можете да помогнете на родителите на това момиченце, както и на всички нас от силите на реда, като по най-бързия начин разпространите снимка или описание на детето. Съвсем скоро ще можем да ви предоставим нейна снимка. За момента все още е твърде рано за всякакви други коментари. Моля ви, позволете ни да си вършим работата ефективно, а аз ви обещавам подробна пресконференция след шест или най-много след девет часа. Това е всичко. Благодаря ви.
Тя се отдалечи от журналистите. Вървеше плавно и женствено и сякаш изобщо не чуваше виковете им. Насочи се право към Ла Моя.
— Сержант. — Изгледа го от горе до долу.
— Капитане. — Той я погледна право в очите.
— Лу. — Шийла поздрави Болд, но нито за миг не отклони поглед от Ла Моя.
— Аз помолих лейтенанта да ме придружи, капитане.
— Изпратихме ти съобщение по пейджъра — рече Хил. Говореше така, сякаш идеята да включат и Болд в разследването е била нейна, а не на Ла Моя. Беше политик до мозъка на костите си.
— Не бях на работа — поясни той. Едно от предимствата на разузнавателната служба бе, че офицерите не бяха постоянно на повикване. — Джон обаче успя да ме издири.
— Разбирам — кимна тя, докато се опитваше да прецени плюсовете и минусите от присъствието на Болд. Докато Болд се навърташе наоколо, Ла Моя щеше да го слуша, независимо от разпорежданията й, а тя държеше да има пълен контрол върху разследването. — Чухте думите ми преди малко. Колко от онова, което казах пред тази глутница, е пълен боклук?
Ла Моя знаеше, че Болд ще го остави той да отговори на поставения въпрос.
— Хората от Бюрото са премълчали някои доста съществени подробности. Скрили са ги от всички нас — погледна я той.
Тя обърна очи към Болд. От разузнаването се очакваше да е в течение на всичко — даже и на разследванията на ФБР.
— Можем да допуснем, че те са премълчали някои от тези подробности, с цел да предотвратят възможността от копиране на престъпленията. Не всичките детайли са такива — изтъкна той, — но някои от тях наистина е трябвало да останат в тайна. — Той замълча за миг и додаде: — На тяхно място и ние щяхме да постъпим по същия начин.
— Ако ни бяха попитали от ФБР ? — контрира го тя. — Не, нямаше да постъпим така. Това е еднопосочна улица, лейтенант. И двамата знаем това. — Тя сви устни. За Ла Моя устните й бяха изключително сочни и мамещи. Устни, по които времето не бе оставило никаква следа и които сами приканваха да бъдат целувани.
— Афиди — намеси се Ла Моя. — Въздушен TASER, а не обикновена електрошокова палка. — Той държеше собствената си палка под предната седалка на камарото. — А след себе си оставя детска свирка в празното креватче.
— Оставя знак за запазена марка? — възкликна тя. — Значи се гордее с отвличанията? С какво чудовище си имаме работа…
— Матюс би могла да ни помогне да разберем това — вметна Болд.
— Една от онези евтини свирки, които могат да се купят от всяка сергия.
Объркана, Хил попита невярващо:
— Той държи да направим връзката между всичките тези отвличания? Какво, по дяволите, означава това? — Тя кимна, дълбоко замислена. Изражението на лицето й бе мрачно. — Майната му! — изруга глухо.
Ла Моя се зае да обяснява:
— Ще поискаме позволението на родителите за подслушване на телефона им. Техниците веднага ще монтират магнетофон, свързан с телефонния абонат. Докато Флеминг не потвърди, че оставената визитка е на нашия човек, ще продължаваме да се надяваме, че това отвличане не е негово дело и че скоро ще последва искане за откуп.
Гайдаря от Хамелин никога досега не бе искал откуп. И затова се смяташе, че става дума или за някой перверзник, който се гаври с бебета, или за добре изградена верига за незаконно осиновяване.
Читать дальше