Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

Хил погледна часовника си и попита:

— Кога е извършено престъплението?

— Той разполага с два часа преднина — докладва Ла Моя.

— Това е цяла вечност. — В студените й сини очи проблесна тревога.

Ла Моя напомни:

— От диспечерската служба вече алармираха всички летища, железопътни гари и автогари. Предупредена е канадската имиграционна служба. Шерифските отдели. Фериботите…

— Два часа? Майната му! — Тя дълбоко си пое въздух, бавно издиша и поклати глава. — Майната му!

Огледа се внимателно, сякаш се боеше, че някой представител на медиите може да подслуша разговора им. После се обърна към Ла Моя:

— Влез в тази къща и ми намери някоя снимка, която да мога да използвам. Ако не разпространим снимката му незабавно, нямаме никакъв шанс да спасим живота на бебето.

Ла Моя влезе вътре и започна да търси. Във всекидневната попадна на купчина снимки, на които се виждаше малко бебе в прегръдките на майка си. Имаше три снимки в близък план и Ла Моя прецени, че стават за разпространяване по вестниците: мъничко личице с издути бузки и ясни сини очички. Изведнъж му стана непоносимо студено.

Върна се при Болд и Хил и в този момент видя черния микробус на научно-техническата лаборатория, който спря на освободеното за целта място. Хил взе снимките от Ла Моя и ги разгледа. После прошепна:

— Господи, понякога мразя тази работа.

Тримата пресрещнаха Бърни Лофгрийн, който се бе упътил право към тях. Директорът на отдела за криминалистични експертизи беше нисък мъж с бирено коремче. Носеше очила с изключително дебели стъкла, които силно уголемяваха очите му. Вървеше бързо и сковано, леко наклонен на една страна под тежестта на големия куфар с инструменти, който носеше в дясната си ръка.

— Искаме заключенията ти бързо, но без никакви пропуски, Бърни — заяви Хил.

— Не можеш ли да не ми говориш с такива клишета по това време на нощта? Кажи ми нещо, което вече да не зная, капитане — изсумтя Лофгрийн. — Измъкнахте ме по средата на вечеря.

— Стъпих върху това — прекъсна го Ла Моя и протегна към Лофгрийн пликчето със стъклото, което бе намерил. — Може да се окаже несъществено.

Хил го издърпа от ръката му, приближи го до очите си, разгледа го внимателно и едва тогава го подаде на Лофгрийн.

— Защо не ми каза досега? — стрелна го с укор тя.

Лофгрийн спря. Ла Моя, Болд и Хил спряха до него. Екипът от лабораторни техници бързо мина край тях и влезе в къщата.

— До мястото, на което е било паднало тялото, имаше афиди — допълни Болд — и визитна картичка в…

Наблизо пронизително изскърцаха гуми и в следващия момент тясната уличка вече бе блокирана от спрелите превозни средства — кола и черен пикап без стъкла. Болд неведнъж бе виждал пикапа на лабораторията на ФБР и веднага го разпозна. От колата слязоха двама мъже и една жена.

— Хората ти да се залавят на работа, Бърни — разпореди се Хил. — Аз ще се заема с това — заяви тя, отдели се от групата и тръгна да пресрещне федералните агенти.

Ла Моя проследи Хил с поглед и забеляза няколко балона, които се развяваха в горния край на уличката.

Лофгрийн го погледна.

— Идваш ли, Джон?

— Флеминг, Хейл и Калиджа — рече Болд. По молба на Хил бе извършил проверка на досиетата на тримата агенти. — А на мен просто не ми е тук мястото — продължи той. — Хил ще нажежи обстановката. А аз държа да мога да работя с тия хора. Ще поговорим по-късно, Джон.

— Разбира се — потвърди Джон, все още заинтригуван от онова, което виждаше от другата страна на улицата. — По-късно — подвикна той по посока на Лофгрийн, който бързо влезе в къщата.

Болд тръгна към колата си. По пътя се спря и се ръкува с федералните агенти.

Ла Моя го последва, но се постара да мине по-далеч от Хил и агентите. Когато наближи полицаите, които отговаряха за реда на улицата, те до един го забелязаха — поредното следствие от повишаването му в сержант, което го притесняваше. Когато беше детектив, униформените полицаи почти не го забелязваха. Двама от полицаите, предугаждайки всяко негово желание, повдигнаха жълтата лента, за да може той да мине спокойно, а после му проправиха път сред зяпачите — съседи и любопитни минувачи, които явно нямаха друга работа. Ла Моя се запъти право към балоните. До тях имаше малка метална табелка, която леко се полюляваше от вятъра. На нея пишеше: „Недвижими имоти. Представителство на Шери Дийч — Маккан, Дийч, Фентън“. Сержантът подръпна един от балоните. Очевидно бе пълен с хелий. Видя още една по-малка табела. На нея пишеше: „Безплатно посещение и разглеждане на имота. Тази вечер!“. Ако мероприятието се бе състояло предишния ден, балоните щяха да са спаднали досега. Което означаваше, че свободното разглеждане на къщата е било същата тази вечер.