Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

Ла Моя веднага извади бележника си.

Ако агентката бе оглеждала внимателно посетителите, то тогава те разполагаха с евентуални свидетели, които през цялата вечер бяха влизали и излизали от къщата. Имаше случаи, в които потенциалните купувачи на даден имот дори му правеха снимки. Ла Моя записа внимателно всичко, затвори очи и прошепна:

— Моля те, Господи!

Зад него Хил и федералните агенти тръгнаха към къщата на семейство Шотц.

Ла Моя проследяваше с крак пукнатините в тротоара пред къщата на семейство Уосърман, които се виеха подобно на вени под бледа човешка кожа. Никак не му се влизаше вътре.

От изток подухваше постоянен хладен ветрец.

Дафни Матюс пристигна с червената си хонда. Паркира я умело зад камарото на Ла Моя. Матюс, която беше полицейски психолог, беше нещо като аномалия в отдела. Тя работеше на интелектуално ниво, беше изключително ерудирана, винаги внимателно подбираше думите си. Ла Моя подозираше, че тъмната й сластна хубост още на млади години я бе принудила да издигне висока стена около себе си и сега, когато вече бе зряла жена, тя все не успяваше да се освободи от оковите й. Според Ла Моя тази жена беше твърде студена и дистанцирана. И въпреки това нейният самоконтрол и недостъпност го привличаха и той знаеше, че не е единственият в отдела, който изпитва подобно привличане. Близкото й приятелство с Болд бе част от историята на отдела — двамата си бяха сътрудничили много успешно в няколко изключително тежки разследвания. За тях двамата се носеха и други клюки, но за Ла Моя те не представляваха интерес.

Матюс се приближи до него. Изглеждаше съсредоточена и делова. Носеше кожено куфарче, ръката й бе отрупана с гривни, които глухо подрънкваха.

— Кои са вътре? — попита тя без всякакви предисловия.

Ла Моя побърза да отговори:

— Бащата се казва Пол. Майката — Дорис. Малкият им син е Хенри. В къщата са и съседите — семейство Уосърман. Тя е Тина. Не зная името на съпруга й. Те също имат деца, доколкото съм информиран. Маккини също е с тях.

Дафни искаше да е сигурна, че може да установи пълен контрол върху положението.

— За момента ще освободим Маккини. Ще се опитаме също да накараме съседите да се качат на горния етаж заедно с Хенри. Съмнявам се, че майка му ще го изпусне от погледа си дори и за миг, но нашата цел е двамата Шотц да останат сами на първия етаж заедно с нас. Веднага щом уредим това, ще им изкажем съчувствието си. Ще се опитаме да прикрием от тях факта, че нито един от двама ни няма деца, защото по този начин ще застрашим доверието помежду ни. Ще им дадем малко информация, свързана със специалния отряд, и ще се постараем да им вдъхнем надежда, да ги накараме да повярват в нас. Всичко това трябва да стане, преди да сме започнали да задаваме въпросите. Аз ще се справя с тази част от разговора. Когато стане време за въпросите, ти ще поемеш нещата в свои ръце. Много е важно да гледаш в пода, когато започнеш да ги разпитваш. — Тя му показа нагледно и продължи да обяснява: — След това започваш бавно да вдигаш поглед и ги поглеждаш в очите едва когато си стигнал до същината на въпроса. Задаваш въпросите с тих глас. И нещо ново за теб, Джон — дръж се кротко и сдържано.

Пое си дъх и продължи:

— Има още някои неща, които би трябвало да знаеш. За един родител е по-трудно да понесе отвличането на детето си от смъртта му. Можем да очакваме чувство на вина от тяхна страна. Възможно е дори да се обвиняват един друг. Или пък да обвинят нас. Те са отчаяни. Уязвими. Готови са на всичко, за да си върнат детето. Готови да се обърнат към гадатели, частни детективи, към Господ и към какво ли още не. Част от работата ни е да ги предпазим от подобни залитания. Искаме те да вярват и да се уповават единствено на нас. По всяка вероятност това е техният първи сблъсък с полицията на Сиатъл. Тук изключвам униформените катаджии. Първото им впечатление за нас е от изключително значение — от него зависи доколко и в каква степен ще ни сътрудничат. Ти предпочиташ да си груб и невъздържан. Чудесно. Това върши страхотна работа в стаята за разпити. Но това тук не е разпит. Не го забравяй. В момента те са убедени, че не знаят нищо, което би могло да ни бъде от помощ. Онова, което са гледали по телевизията и филмите или пък са прочели в романите, им дава основание да очакват от нас чудеса. Така че за момента я карай по-кротко. Ще трябва да ги настроим на наша страна. Ако тази вечер си свършим работата както трябва — бавно и внимателно — още от утре те ще започнат да ни подават информация, каквато дори не са съзнавали, че притежават. Ако сега силно форсираме нещата и настъпим яко газта — усмихна се тя, преминавайки към неговия начин на изразяване — ще задавим колата и изобщо няма да успеем да я запалим отново.