Ридли Пиърсън - Първата жертва

Независимо от ранния час хората, живеещи по крайбрежието на залива Салмън, излязоха на улицата по пижами, за да гледат спектакъла, който се разиграваше. Като демонстрация на предприемаческата изобретателност се появи хладилен камион, за да продава по улиците на Балард захаросани ябълки и сладолед в един часа през нощта. Както се изразяваха полицаите, дворът на гробището се превърна в зоологическа градина.

Пристигна Кугли с отряда за бързо реагиране на Имиграционните служби и службите за натурализация, но траулерът вече щателно се претърсваше. Това стана причина за разгорещен спор между Принс и Кугли. Когато Болд влезе в капитанската каюта, където се развиваше действието, Кугли спря по средата на изречението.

— Вие? — изуми се Кугли.

— Аз — отвърна Болд.

— Но вие нямате нищо общо с граничните.

— Напротив, имам.

— Но това е пародия.

— Това е местопрестъпление. Агент Принс ми предложи да присъствам.

— И очаквате да се хвана на това?

— Аз не ви ловя — намекна му Болд. — Чуха се изстрели. Федерална собственост или не, все си е в страната. Наше си е.

— Може и да е така, но задържането на нелегалните имигранти, техните надзиратели и кораба си е моя работа.

Положението явно ставаше напечено. Предупреден предварително от Болд какво да прави, когато пристигне отрядът на Кугли, Принс се извини и излезе от стаята, като дръпна вратата след себе си.

— Защо ни прецакахте в последния рунд, лейтенант? — попита Кугли.

— Да сме ви прецакали ли?

— Защо ни прецакахте в последния рунд? — повтори Кугли. Никой от двамата не желаеше да играе по свирката на другия. Той започна да изброява, помагайки си с пръст. — Имигранти? Нелегална фабрика? Федерална собственост? Щом сте набрали преднина, трябваше да ни се обадите на нас, а не на граничните и на ФБР.

— Казвам ви, тук съм по покана на граничните.

— Тук сте, защото те имат достъп до федерална собственост, а вие не. Те са тук, защото вие сте искали да дойдат, без значение как сте се разбрали за по-нататък. Но аз съм вече тук и само това има значение. Мястото е наше. Много ви благодаря за цялостния ви принос.

— Случаят не е мой — каза Болд. — Съжалявам. Полицията е тук, за да разследва стрелбата. Имаме двама застреляни и няколко ранени.

— Моят екип ще направи разследването.

— Случаят не е мой. Ще трябва да обсъдите това с Принс. Той ми показа заповедта си…

— Какво става, по дяволите, лейтенант?

— Просто си върша работата, агент Кугли.

— Ами Макнийл? Правилно ли чух, че и тя е замесена?

— Още не сме я разпитали. Още не сме разпитали никого.

— Работата намирисва — каза Кугли.

— Направо смърди — отвърна Болд.

Това беше първото нещо, за което мислеха еднакво. На металната врата се почука и влезе Принс. Той беше атлетичен мъж около тридесетте. Остър нос, живи сини очи.

— Вижте какво намериха момчетата — каза той и протегна мазолестата си ръка.

В ръката си държеше малка касетка, касетка за дигитална видеокамера.

— Това е било зашито в яката на един от ватените елеци. Можете ли да повярвате? Можехме никога да не я открием!

Кугли се задави. Това бе първата му неконтролирана, непремерена реакция.

Болд взе предмета от Принс и го разгледа на лошата светлина.

— Това е дигитална касета. — Той я протегна така, че да я видят, и каза: — Това може да ни разкрие целия случай.

— Можехме да търсим това нещо със седмици и да не го открием. Помислете си само! — продължаваше да се чуди Принс.

Кугли протегна ръка.

— Аз ще я взема, благодаря.

Във въздуха се почувства напрежение, докато Болд задържа касетата.

Ръката на Кугли остана протегната.

— Лейтенант! — заповяда той.

Болд попита Принс за реда и агентът от граничните потвърди, че след като неговите хора са намерили вещественото доказателство, трябва да мине през тяхната система.

— Но това е смешно! — възмути се Кугли и пристъпи напред. Той се обърна към Принс: — Лейтенантът и аз току-що се разбрахме, че това е операция на Имиграционните служби. Всяко доказателство, всички доказателства трябва да минат под нашата шапка.

— Разбрахме се само, че това е въпрос, който вие, агент Принс и щатският прокурор трябва да обсъдите. Полицията се интересува само от стрелбата и убийствата.

— Тогава млъкнете — невъздържано кресна Кугли, — и ме оставете да се разбера с агент Принс. — Той се опита да се усмихне, но нищо не стана, само се озъби.

— Ако има някой, който да има право на тази касета — каза Болд на Принс, — това е госпожа Макнийл. Тя търси тази касета от две седмици. И ако трябва да бъдем откровени, съдебната система така е направена, че въпреки че камерата е наша, интелектуалната собственост, записите принадлежат на телевизията. Колкото по-скоро я предадем на Макнийл, толкова по-скоро всички ние ще разберем какво има на нея.