Ридли Пиърсън - Първата жертва

Пазачът мина точно навреме, махна й, обиколи студиото и излезе през вратата, през която дойде. Главата я цепеше, струваше й се невероятно тежка — резултат от притесненията и от насиненото й око, но сърцето й лудо биеше от нетърпение и възбуда. Всичко, което бе правила откакто изчезна Мелиса, се свеждаше до следващите десет или двайсет минути, и точно това свито време я притесняваше. Притесняваше я липсата му, а също и това, че всеки път, когато си помислеше, че всичко е свършило, злото пак се възраждаше, като нещо пребито, но не умъртвено. Беше й трудно да се концентрира, да задържи дори едничка мисъл в главата си.

Почукването по вратата беше сякаш някой я удря с брадва по главата. Тя бързо излезе от апаратната, слезе три стъпала към студиото и го прекоси към пожарния изход. Той почука отново, защото тя не отвори веднага. Отне й повече време, отколкото очакваше, за да се овладее и да възстанови душевното си равновесие. Стиви бавно издиша и бутна резето на вратата.

Брайън Кугли влезе вътре. Въпреки слабата светлина си личеше, че очите му са кървясали и в тях има трескав блясък. Когато видя кадрите от нелегалната фабрика, изпадна в нещо като транс.

— Трябва да зная какво е вашето участие във всичко това — прошепна Стиви.

Той откъсна вниманието си от мониторите, за да я погледне, но веднага се върна към тях, когато Стиви се протегна да затвори вратата. Тя мина покрай него и тръгна към апаратната, без да казва нищо, но беше сигурна, че той ще я последва. Все пак почувства облекчение, когато чу стъпките му след себе си.

Секунда по-късно той затвори вратата на апаратната и седна на едно от продуцентските места. Той се вкопчи в подлакътниците на стола, като че ли очакваше земетресение.

— Моето участие ли? — попита той.

— Вярвам, че има някакво обяснение. — Тя не го гледаше. Цялото й внимание бе съсредоточено на монитора и на кадъра, който течеше в момента, нямаше да му позволи да я обработи с контролирана мимика.

— Обяснение?

— Бих могла да ви кажа какво ще видим на този запис чак утре сутринта, но предпочитам вие да ми кажете защо изобщо трябва да гледаме такива неща. Можете да ми теглите майната, ако искате, решението си е ваше. Късно е и съм изтощена, Брайън — тя показваше насиненото си око като орден за храброст, — така че ще е по-добре да си спестим всички увъртания и да ми кажете какво става.

— Мен има ли ме на записа? — попита той.

Горната му устна и челото му блестяха от пот. Стиви беше със сако, защото в апаратната се поддържаше около осемнайсет градуса температура.

— Да вярвам ли на тези записи или не? — попита тя.

— Може би ще е по-добре първо да ги видим — предложи той.

— Не, не, не! Точно в това е въпросът. Не мога да си позволя това. Не мога да ви оставя да си нагласите версията според това, което видите на записа.

— Въпросът не е в нагласяне на версията. До тази вечер въпросът беше, че трябва да знам. Дори и Адам Талмъдж не знаеше за операцията. Не можех да кажа на никого. — Той се огледа, за да се увери, че вратата на апаратната е плътно затворена. — Приех първия си подкуп преди година и половина. Препирах и моите, и техните пари през автомивката. Документирал съм всяка среща, всеки подкуп. Идеята ми беше да остана под прикритие, докато събера доказателства за хората, които всъщност въртят всичко, не само на ниво улични бандити. Проточи се много по-дълго, отколкото очаквах. Адам никога не би го одобрил. Все още нямам достатъчно доказателства. Тази вечер всичко ми се върна. Така става понякога. Но сега ще изглежда, че… ако тези хора ме видят на записа, без да знаят какво става всъщност… Разбирате ли? Ако този запис излезе наяве, година и половина от живота ми отива по дяволите. Цялата ми кариера.

— Ами Мелиса?

— Сметките се объркаха. Бях поставен пред труден избор. Бих могъл да прецакам цялата операция и да спася приятелката ви или пък да си запазя ролята и да я разглеждам като заплаха. Може да не го разбирате в момента, но аз нямах друг избор. Трябваше да избирам между интересите на една или на много.

— Убили сте я?

— Чуйте ме. Системата не работи. Може да я разкрасявате, да я увъртате, не ме интересува. Тя е развалена и никога не може да се оправи. Никога. Корумпирана е. Лъжлива е. Всичко се свежда до търсене и предлагане, това е. Тези хора биха направили всичко, биха рискували всичко, за да живеят тук. Това е тяхното търсене. То е безкрайно. Има го на всяка граница, на всяко пристанище, на всяко летище, двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Те искат да дойдат тук и са готови на всичко, за да го постигнат. Ако ги хванем, ги плескаме по ръцете и в рамките на една седмица ги отпращаме обратно вкъщи. Те опитват пак. Нови контакти. Още пари. Пак тръгват. Ако ги хванем, ги плескаме по ръцете и пак ги отпращаме. — Кугли отново погледна към вратата. — Въпросът е, че трябва да преследваме тези неща на по-високо ниво в стълбицата. Аз се заех с това. Рискувах всичко тук.