Ридли Пиърсън - Първата жертва

— Но вие оставихте онези жени да умрат в контейнера — каза тихо Стиви.

— Не е вярно — възрази той. — Аз не съм контролирал операцията, аз само я прикривах. Или по-скоро се правех, че ги прикривам. Нали за това ми плащат. — Той продължаваше да наблюдава апаратурата, опитвайки се да отгатне какъв момент показва застиналият кадър на тъмния цех на нелегалната фабрика.

— А капитанът на „Визаж“?

Той нервно огледа стаята, като че очакваше да има още някой. Челото му отново се изпоти. Кугли прошепна дрезгаво:

— Ако не им бях пуснал тази информация, щяха да ме разкрият.

— Казали сте им, че полицията смята да разпита капитана.

— Знаете ли какво е да се играе подобна роля толкова дълго време? Знаете ли какво става с вас?

— Какво стана с Мелиса?

— Промених цялата операция — каза Кугли, избягвайки отговора. — Когато влязох в играта, за тези жени нямаше никакъв изход! Никой никога не е смятал да ги освобождава. Те си плащаха за свободата, а получаваха робство. Аз въвлякох Клайн. Аз ги убедих, че да им продаваме фалшиви шофьорски книжки е също толкова изгодно, колкото да ги продаваме за проституция! — Кугли целият почервеня и така се наведе от стола си, че още малко и щеше да падне.

— Кого сте убедил? — сърдито попита тя. — Мислех, че не сте успял да се свържете с по-висшестоящите.

Кугли наведе глава като объркано кученце.

— Знаете ли какво мисля, Брайън? Мисля, че всичко това сте си го измислили. Не зная дали в началото сте се самозалъгвали, че провеждате прикрита операция, макар че се съмнявам. Мисля, че сте го планували от самото начало. Решили сте да излезете с номера за самоличното ужилване. Но май се подхлъзнахте. Видели сте една агенция, погълната от бюрокрация, тази част от човечеството, която никога за нищо няма да е проверявана. Видели сте всичките тези пари, цялата тази корупция около вас, и вие самият…

— Документирал съм всичко — протестира той, — всеки цент.

— Но това нищо не означава, след като не е било одобрено от Адам Талмъдж.

— Ами ако и Талмъдж е замесен? Как бих могъл да рискувам?

— Всичко сте изчислил, нали? Убивате хора, приемате подкупи и всичко това се надявате да го оправдаете — и добави, — какво очаквате, да изтрия записа заради вас? Да изтрия записа и да забравя за Мелиса?

— Тя се беше внедрила в операцията. Аз дори не знаех нищо за това, докато вие не го потвърдихте.

— Мен ли ще обвинявате? Копеле такова! — Тя се нахвърли върху него. Столът се подхлъзна и тя раздра с нокти лицето му. Потече кръв. Кугли я отблъсна, перна я през лицето и скочи на крака. Той сграбчи кабела, влизащ в телевизионния монитор, проследи накъде отива и започна да събаря апаратурата от лавиците, бясно вадейки касетите от тях и издърпвайки лентите им.

— Къде е тя? — ревеше той.

— Тя не съществува! — викна тя и това го смрази.

Той се обърна, очите му блестяха като на див звяр.

— Няма никаква касета! — каза тя.

— Искам я още сега! — Кугли извади пистолета си.

Протегнала ръце напред, за да го държи на разстояние, тя седна и се протегна към конзолата. Натисна с длан един квадратен бутон.

— Добре — каза тя, а гласът й отекна във високоговорителите над главата. Тя посочи към студиото.

Зашеметеният Брайън Кугли все още държеше пистолета си в ръка.

Изтощеният Лу Болд стоеше от другата страна на стъклото. Първо един, после още един униформен офицер излезе иззад черните завеси, с които бяха заобиколени стените на студиото. Всички държаха пистолети, насочени към Кугли.

Стиви каза:

— Касетата, която видяхте на кораба, беше празна. Болд им каза да я донесат. Идеята бе на психоложката Матюс. Тя каза, че вашето его ще ви накара да повярвате, че сте в състояние да ме убедите да унищожа записа.

— Действах под прикритие! — закрещя Кугли към стъклото. — Мога да го докажа!

— Къде е Мелиса? Какво сте направил с нея?

— Хвърли оръжието! — прозвуча гласът на Болд.

Стиви натисна друг бутон на конзолата.

— Записах посещението ви, Брайън. Цялото признание. Какво ще кажете за тази ирония? Най-вероятно ще си спечелите това, което Еми Мелиса ви беше обещала. — Тя пристъпи към него. — Къде, по дяволите, е тя?

— В бордея до летището — каза на Болд дълбок женски глас от другата страна на телефона. Беше му познат този глас, но не си направи труда да се сети чий е. Тя му даде адреса и добави: — Тя е в една стая на втория етаж. Не е в добра форма, но е жива. Това беше най-многото, което можах да направя. Съжалявам.