Ридли Пиърсън - Първата жертва

Машините бяха гъсто натъпкани на редове. Подът бе покрит като с килим с отпадъци от вата. Един пазач, азиатец, контролираше редовете работнички с нещо като бухалка в ръка. Размерът на цялата операция я потресе. Потискаше я прахолякът и миризмата на гнилоч във въздуха. Тя доближи камерата до окото си и хипнотизирана от всичко това, започна да снима. Беше решена да хване всичко, добре осъзнавайки факта, че докато се съсредоточава в обектива, не вижда с периферно зрение и губи представа за това, което я заобикаля.

Тя се премести зад стоманената врата на люка. Стоеше като зад параван, за да не я видят от халето. Наложи се да я издърпа с всичка сила, за да я отвори малко повече. Тя се сви в ъгъла на малката площадка, където бе скрита на сигурно и в същото време можеше да наблюдава какво става долу.

Това място й даде мимолетно чувство за сигурност, въпреки че подът на галерията я показваше почти отвсякъде. Тя се подсети, че на тях им изглежда също толкова малка, колкото те на нея, затова, ако стои абсолютно неподвижно, няма да я забележат, освен ако специално не се концентрират. Броячът на камерата показваше: трийсет секунди… четирийсет… петдесет… Не й трябваха много. Можеше да подготви материала си като просто го снади с този на Мелиса, защото двата изглеждаха абсолютно идентични. Мисълта, че стои на същото място, откъдето малката й сестричка е снимала, преди да я хванат, внезапно я уплаши.

Притесни я сигналът „НЯМА СВЕТЛИНА“ на камерата. Понякога камкордера се справяше чудесно на такова осветление, въпреки предупрежденията, които пращаше, но понякога заснемаше само черни кадри. Можеше да спре записа, да превърти и да прегледа записаното, за да се убеди, че е събрала доказателствата си. Тъкмо щеше да го направи, когато се чу някакъв звънец и всички от огромното помещение се наредиха в колона.

Точно под нея в помещението влезе двуметров мъжага и рязко се провикна на чист мандарински:

— Спрете работа! Подредете се!

Жените се подчиниха, като уплашени войници, и побързаха да застанат в две дълги колони, влачейки босите си крака с наведени глави. Те стояха и внимателно следяха как единственият пазач на халето минава от машина на машина и отключва някои от жените, вързани с вериги за масите си.

Какъв материал! Окото на Стиви не се отлепваше от обектива. Тя даваше близък план на лицата едно след друго, надявайки се да попадне на Мелиса. Гърдите й се свиваха от вълнение и нетърпение. Толкова много й се искаше да я намери сред тези жени.

— Напускаме кораба. Веднага — съобщи мъжът. — На групи по шест. Нито повече, нито по-малко. Ще излизате тихо и дисциплинирано, иначе — тояга!

Той ги подкара като стадо.

Жените замърмориха помежду си.

— Тишина! — изрева мъжът. — На групи по шест! Изпълнявай!

Първите шест тръгнаха да излизат със ситни стъпчици, като че ли бяха специално тренирани.

— Напускаме кораба. Веднага…

Дали са разбрали, че някой се е промъкнал на кораба? Дали охранителят от яхтата не е вдигнал тревога? Или пък си е влизало в плановете?

Стиви чу бързи стъпки, приближаващи по галерията зад нея.

Дрезгавият глас на Родригес с испански акцент властно заговори на не повече от двайсет крачки.

— Три от арестуваните да отидат напред, две отзад… Наводняваме двете халета. Ще излизате само през кърмата. Разбрахте ли? Само през вратата на кърмата. Това е важно.

Той пристъпи към галерията на около три крачки от Стиви. Беше толкова близко, че тя би могла да се протегне и да докосне този огромен мъжага с широки плещи и кисела миризма.

Стиви се скри по-навътре зад стоманения люк, когато той се облегна на парапета да наблюдава как върви процесът долу. Тя позна миризмата му: беше същият мъж, който нахълта в апартамента й. Температурата в халето бе под двайсет градуса. Стиви Макнийл потрепери.

— Само през кърмата — повтори Родригес. — Уверете се, че ония са вързани здраво.

Още докато говореше, от четирите ъгъла на халето започна да се лее вода. Леденото море заля краката на жените, които стояха стреснати, без да продумат и дума. Захранващият кабел, който Стиви бе проследила, минаваше през целия под като змия. Електричеството в него не би се погодило с водата.

— Като наводним и двете халета, бързо ще потъне — каза Родригес. — Нашият човек ще се качи пръв на борда като пристигнат. Така ще се увери, че корабът е потънал. Карай ги към камиона. Бързо! Живо!

— Ами машините? — с гърлен глас възрази един от азиатците. — Какво ще правим с машините? — Скрит от вратата, този човек бе влязъл незабелязан от Стиви.