Ридли Пиърсън - 17 милиона причини да умреш

Сред пелената на ситния дъждец и валмата на падналата ниско мъгла, която се извиваше между високите сгради като дим от огън, една тъмна фигура крачеше под дъжда към западния вход на търговския комплекс на „Уест Корпорейшън“ — пасаж с магазини в сутерена на банката.

Полицейските радиостанции, които бяха замлъкнали за няколко минути, привлякоха вниманието към този посетител. Макар всички магазини да бяха затворили в шест часа, достъпът до подземния паркинг и асансьорите на административната сграда си оставаше свободен. През изминалия половин час нито един човек не бе влизал в търговския комплекс, затова приближаващата фигура бе предизвикала подозрение.

Командирът на отряд „Б“ Денис Кречки изпревари своите хора, като изпрати един агент под прикритие в инвалидна количка да влезе след посетителя. След това Кречки се обади, че очаква да му се докладва. Встрани от Пето авеню, при университета, градският трамвай бе запречил U-образната входна алея към хотел „Олимпик“ и портиерът на хотела надуваше свирката си, за да повика такси от наредените край тротоара. Малко ято бели чайки се стрелкаха в черното небе и крещяха пронизително. Една бездомница буташе пазарска количка от супермаркет, пълна догоре с мокри одеяла и празни кутии от безалкохолно, като се навеждаше напред от усилието. Една кола за миене на улиците с пуснати четки трополеше бавно към университета, предизвиквайки вой от клаксони, тъй като затрудняваше уличното движение.

Агентът с инвалидната количка докладва, че подозрителният посетител е жена, носеща чадър, който скрива лицето й. Когато жената, тоест неидентифицираният субект, приближи западния вход, той припряно подкара количката, за да я настигне, надявайки се, че тя може би ще задържи вратата отворена заради него и така ще има възможност да види лицето й. Усилията му обаче пропаднаха.

Следейки действията на наблюдаващия екип по полицейската радиостанция, Болд седеше, приведен напред, на шофьорското място в своята кола и кормилото го притискаше в гърдите. Всяко действие, всяка стъпка на хората от отдела за специални операции беше съдбоносна за успеха или провала на неговия план. Беше паркирал така, че да има видимост към северната страна на правоъгълния банков комплекс, но не виждаше жената с неустановена самоличност, която току-що била влязла в „Уест Корпорейшън“. След съобщението за нейното влизане Пахван Риз, който се намираше на една пресечка по̀ на изток, с видимост към киносалона на Пето авеню, настоятелно заповяда на своите детективи и тайни агенти сред публиката да определят точното местонахождение на „мишената“, тоест на Лиз.

— Искам сигурно идентифициране — отсече Риз — и го искам веднага.

„Дяволите да го вземат“ — помисли си Болд. Риз винаги е бил дяволски умен. Лу звънна на Дафни Матюс, за да я предупреди, че хората на Пахван оглеждат посетителите по-внимателно, за да открият търсената от тях жена.

Минута по-късно Матюс му отвърна:

— Виждам ги. Това са Бранди и Клиндерхоф, всеки от тях идва от различна пътека между редовете. — По внезапно приглушения й глас, той си я представи как се е навела напред с глава почти до пода на киносалона. — Тук е същинска лудница.

— Дафни, нужни са ми поне десет-двайсет минути.

Чуха се силни аплодисменти и музика.

— Чантата! — изкрещя Лу. — Направи така, че да видят чантата. — Знаеше как работи мозъкът на полицаите. Чантата щеше да убеди и Бранди Шефър, и Хауи Клиндерхоф толкова лесно, колкото ако са видели лицето на Лиз.

Дафни прекъсна връзката и Болд остана да чака, а в главата му звучаха натрапчиво чутите мелодии. Той видя автобуса да спира на спирката на Пето авеню. Пристигането му привлече вниманието на Кречки и неговия отряд „Б“, защото, макар и за кратко, ефикасно закри видимостта към комплекса. Един агент бе изпратен на място, макар и твърде късно. Кречки изкрещя по радиостанцията:

— Махнете тези шибани автобуси от Четвърто и Пето авеню! Наблюдавайте всеки, който слезе от този автобус!

Риз се включи, като още веднъж поиска Лиз да бъде намерена сред публиката в киносалона.

Жената с чадъра се качи до партерния етаж с асансьора, където трябваше да го смени с друг, за да продължи по-нагоре в административната сграда. Офицерът с инвалидната количка я последва със съседния асансьор, като докладваше на няколко минути.

Автобусът потегли, изсипвайки куп пешеходци, повечето от които останаха на тротоара пред „Уест Корпорейшън“, искайки обяснение от Кречки.