Ридли Пиърсън - 17 милиона причини да умреш

— Не знам дали ще мога да го направя — каза тя на Джон.

— Не мисля, че имаш избор — отвърна той. — Дръж се за мен. Почти успяхме.

Но дълбоко в сърцето си Лиз знаеше, че това бе просто още една лъжа.

Всъщност едва започваха.

Болд работеше по случая като жонгльор с огън, който бе изхвърлил твърде много факли във въздуха. Беше се оттеглил от пряко участие в наблюдението на Лиз, изненадвайки мнозина, като отклони поканата да се качи в буса за чистене с пара, използван за прикритие от отдела за специални операции. Вместо това предпочете да обикаля с колата си и да слуша съобщенията по радиостанцията. Риз учтиво, но без заобикалки го предупреди, че не се нуждае от „някакви клинчещи детективи“, докато той се мъчи да запази Лиз жива и здрава, и Болд го излъга — увери го, че ще стои настрана.

Той зае позиция, като паркира от другата страна на улицата срещу северния вход на банката — място, откъдето имаше видимост към единия от двата входа за частния подземен паркинг на административната сграда. Най-голямата му грижа си оставаха Свенград и хора като Алексеевич. В бъркотията той замеси и Форман, за когото знаеше, че работи без партньор, но чиито мотиви си оставаха неясни, и поради това не можеше да прецени колко е опасен за Лиз. Болд вярваше, че някъде там, навън, Олсън и хората от отдела за организирана престъпност продължаваха своето наблюдение сега, когато положението на Алексеевич си оставаше тясно свързано с този случай и решението, което трябваше да вземе Лу.

Задачата му бе да подмами агентите от „Специални операции“ да паднат в капана — да наблюдават Дафни Матюс или някоя друга от десетките монахини, които присъстваха на прожекцията — докато Ла Моя измъкне Лиз от киното и я вкара в играта. Свенград му бе дал ясно да разбере, че не може да се правят никакви замествания и засега на Болд не му се искаше да го предизвиква.

Втората част от задачата му бе да позволи на Лиз да извърши трансфера на парите, без Дани Форман да обърка нещата или да действа в своя полза. В основата си планът на Лу стигаше по-далеч от това, но главната му цел си оставаше успешното измъкване на жена му от киното. Тя трябваше да се изплъзне от зорките очи на агентите от отряд „Б“ към отдел „Специални операции“ — група от трима техници, които сега седяха в един телевизионен бус на „Сиатъл Поуст Интелиджънсър“, удобно паркиран над отворен под колата люк, през който незабележими за околните телевизионни кабели, излизащи от пода на буса, бяха свързани с банката. От този бус тримата можеха да контролират всички охранителни камери в сградата, директно да общуват с банковата охрана и дори да подслушват чрез микрофона, с който щяха да бъдат приветствани гостите на тазвечерното парти.

Лу знаеше, че единственото му предимство бе неизвестният на никого, освен на него самия и на неколцина доверени хора, факт, че той работеше директно със своя неприятел — Дейвид Хейс. Хейс бе непредвиденият фактор, от който смяташе да се възползва изцяло. Колкото и да не му се искаше да го признае, Хейс можеше да ги надхитри с лекота.

— Здрасти! — прозвуча в ухото на Болд, след като отговори на позвъняването на мобилния си телефон. Ла Моя го информира, че някой е звъннал на Лиз веднага след началото на антракта. Отново синтезиран глас, говорил кратко и по същество.

„Форман“ — помисли си Лу, като най-накрая започна да подрежда в пъзела различните роли, които се играеха. Като увери Болд, че той и Лиз са се измъкнали успешно, Ла Моя приключи с думите: „Ще се получи“.

Тоест в момента пресичаха улицата към банка „Уест Корпорейшън“.

Бипкането на телефона го уведоми, че някой опитваше да се свърже, и Болд приключи с Ла Моя, за да отговори на другото обаждане — търсеше го Хайман от службата за сателитно наблюдение. Ескаладата на Форман се бе насочила към центъра.

— Интересен синхрон — промърмори Лу. Това също съвпадаше с очакванията му.

Звънна на Гейнис да действа. Тя щеше да се присъедини към партито в ролята на сервитьорка — последно средство и крайна фронтова линия, известна само на него. Хейс трябваше да бъде пазен от Милнър — един от доверените хора на Ла Моя. Болд приключи разговора, очаквайки всеки момент да види жена си, като се питаше дали планът му ще успее да я вкара в банката, без да бъде видяна или засечена и разпозната от сложната електронна наблюдателна техника, вече инсталирана там.

Разчиташе на Дейвид Хейс да му помогне, дори и косвено. На практика оцеляването на Лиз зависеше от него.