Докато си проправяше път, се блъсна в една баронеса и с изумление съзря набола брада под пластовете грим. Някъде в отвъдното барон Фон Трапс сигурно бе отвратен колкото самата нея.
Лиз осъзна, че помещението бе пълно с костюмирани ненормалници. Някои бяха взели дрога, а други бяха пили алкохол, за да паднат задръжките им и да припяват през тричасовия филм, мислейки си, че са Павароти или Силс. Глъчката в облицованото с плочки преддверие бе оглушителна, а въздухът — натежал от твърде много противоположни миризми.
Дафни отново я побутна отзад. Ядосана и почти обхваната от клаустрофобия, тя изпита желание да й се разкрещи. Вместо това двете се напъхаха заедно в една тоалетна кабинка, а Матюс се обърна бързо да заключи металната врата.
— Ти! — възкликна Лиз, неуверена защо трябваше да се срещне с Матюс точно сега.
— Той те е инструктирал, нали? — попита Дафни.
— О, да, инструктира ме — отвърна иронично Лиз, която не можа да се въздържи да не се възползва от открилата й се възможност.
Посягайки назад, за да разкопчее ципа си, Матюс я изгледа с любопитство.
— Трябва да започваме.
Лиз изобщо не направи опит да се съблече, невероятно притеснена, че трябва да покаже тялото си на „другата“ жена. Тя заяви:
— Лу ми каза, че си била ти. Любовницата. Разказа ми за кратката ви сексуална забежка.
Дафни изглеждаше така, сякаш я бяха ударили с юмрук, като че ли й се искаше да се наведе край нея и да повърне в тоалетната чиния. Тя отвърна:
— Да… ама… сега не му е времето.
— През всичките тези години — продължи Лиз — ти идваше в дома ни. Винаги се правеше на мила и внимателна. Как съм могла да не забележа?
— Лиз, каквото и да преживявате вие двамата, аз не съм част от него. Имаме си достатъчно работа тук и без това. Разбра ли? Операцията е замислена, за да ти спечели време, а ние го пропиляваме.
— По-коварно е от това, което имаше между мен и Дейвид — не спираше Лиз. — Ти го виждаш ежедневно. Работите заедно всеки божи ден. Как можеш да го правиш, без да мислиш за случилото се? Не смятам, че можеш. Не можеш, нали? Значи мислиш за него, макар да са минали години. Това е някак извратено за един психолог, не смяташ ли? — Не разбираше защо се бе вкопчила в тази тема, освен може би защото последното нещо, което й се искаше, бе да се съблече пред тази жена, а поддържането на разговора й даваше възможност да печели време.
Дафни свали роклята от раменете си, разкривайки първо цепката между гърдите си, после белия сутиен и най-накрая гладкия корем на жена, която не е раждала. Безупречна, като от списание, и едва тогава Лиз прозря дълбочината на онова, което е трябвало да изстрада Лу покрай нейната собствена любовна авантюра с Дейвид Хейс.
Тя изпита ужасна смесица от унижение, съжаление и гняв. Усещаше, че реагира прекалено емоционално. Тоалетната бе толкова малка, че когато Дафни си смени мястото с нея, мина толкова близо, че гърдите им се докоснаха. Матюс седна на тоалетната чиния, за да запази роклята да не се допре до пода, смъкна я под ханша си и я изхлузи до коленете. Показаха се бикините й, обточени с къдрички.
Лиз помоли да се съблече насаме. Дафни я изгледа, сякаш бе луда, и каза:
— Отвън има петдесет жени и всички чакат за тоалетната. Лиз, моля те… сега.
— Не мога да го направя.
— Не бъди смешна.
Искаше й се да изкрещи: „Ти си спала с него. Била си гола с него. Аз имах рак. И съм родила две деца“. Но си даде сметка колко дребнаво и банално щеше да прозвучи, особено отправено към жена, която предлагаше да заеме мястото й в опасна ситуация, и то в такава, в която нямаше да има кой да я защити; Дафни се готвеше да изиграе собствените си колеги, рискувайки да си навлече всякакъв род дисциплинарни наказания. Не каза нищо, но продължи да стои, парализирана от създалото се положение.
— Събличай се. Веднага! — каза Матюс рязко.
— Какво момиче! — извика непознат глас от съседната тоалетна.
Дафни седеше на тоалетната чиния по сутиен, бикини и обувки и сваляше чорапогащника си.
Лиз се обърна и я помоли да й помогне със закопчалките на различните части от костюма на монахиня, и Матюс го направи.
Дафни каза:
— Можеш да събереш на кръста горната част на роклята си. Полата е по-дълга от твоята, така че ще скрива официалната ти черна рокля.
Лиз започна да сваля костюма на монахинята. Почувства студените пръсти на Матюс, докато тя разкопчаваше ципа на официалната й рокля и й помагаше да я смъкне до кръста. Тази рокля щеше да й трябва за приема. Лу я беше избрал отчасти и защото можеше да се скрие под костюма на Мария.
Читать дальше