Ридли Пиърсън - 17 милиона причини да умреш

Лейтенантът чу по полицейския радиоканал, че легитимността на таксито е потвърдена. Той погледна през прозореца и потвърди, че то продължава да стои до тротоара с включен двигател.

— Няма да използвам микробуса — каза Лиз.

— Да, знам.

— Значи ще трябва да извършим размяната някъде другаде.

— Така е — потвърди той, като се погрижи жената полицай да чуе какво казва.

Лиз отиде в спалнята и навлече облеклото на монахиня върху собствените си дрехи — черна елегантна вечерна рокля, прозрачен чорапогащник и обувки с нисък ток. Жената полицай отбеляза, че без токове ще е по-подвижна, но че Малоун е със същите обувки, така че ще е по-добре да остане с тях. Съпругата на Болд се съгласи.

Лу приключи разговора по клетъчния си телефон и обясни:

— Това е мюзикъл, нещо от сорта на „Роки Хорър“ 37 37 Популярен мюзикъл от седемдесетте години, комедия на ужасите. — Б.пр. . Гледа се с костюми. Двайсет долара билета.

Опитвайки се да омаловажи ситуацията, Лиз попита:

— Ще се правя на праведната Мария, така ли?

Жената полицай й напомни, че в сутиена й има проследяващо устройство и я увери, че винаги ще са близо до нея. Лейтенантът и съпругата му се спогледаха тайно.

Лиз сложи върху раменете си колосано парче бял плат. Болд го завърза с корда, за да е сигурен, че няма да падне.

Тя нахлупи на главата си причудливата забрадка, която носеха монахините, приличаща на чифт разперени криле. Стори й се странно, че някои дрехи могат да придадат на човек толкова много целомъдреност и невинност. Лицето й изглеждаше спокойно и красиво, а изпод шапката не се подаваше нито един кичур коса. Въпреки че напоследък бе доста бледа, на фона на колосания бял плат кожата й изглеждаше мургава като на италианка, здрава и жизнена. Още лъжи.

Те се спогледаха в огледалото. Лу положи усилие да се ухили глупаво.

— Ако смяташ да се шегуваш по мой адрес, по-добре недей.

Той се ухили отново и кимна.

— Всичко ще мине добре.

Отговори на позвъняването на клетъчния си телефон и чу гласа на Дани Форман. Форман се намираше в ескаладата си, която беше паркирана малко по-надолу по улицата. Лейтенантът влезе във всекидневната, за да запази поверителността на разговора, знаейки, че в момента детектив Марк Хайман от отдел „Убийства“ поддържа сателитно наблюдение на местоположението на Форман и колата му. Болд все още не вярваше на чернокожия мъж, въпреки че Хейс не можеше да си спомни кой го е малтретирал.

— Какво става, по дяволите? — попита Дани.

— Предполагам, че се опитват да провалят плана ни. — Той му каза за билета и за костюма.

— Дали това е работа на Свенград?

— Може би е на Хейс. — Лу продължи с преструвките. Зачуди се дали Форман междувременно е посетил склада и е открил, че програмистът е „избягал“. Трябваше да се преструва, че Хейс все още е на свобода. Но маменето на Дани, подвеждането на екипа за наблюдение и заблуждаването на жената полицай, на която бе позволил да чуе предварително уговорения разговор с Лиз, си имаха своята цена. Различните роли, които трябваше да играе, го объркваха и го караха да се чувства като шизофреник.

Лиз излезе от спалнята.

— Това не ми харесва — заяви Форман. — Ами ако е дело на някой друг — на Гийзър например, който се опитва да манипулира Лиз за собствените си цели?

— Подобно предположение може да ти навлече неприятности, Дани. И аз мога да те обвиня в същото нещо. — Той остави Форман да обмисли казаното. — Тогава докъде ще стигнем?

Лейтенантът се заслуша в дишането на чернокожия мъж. Форман продължи:

— Те ще искат да е на приема, а не на някакъв тричасов филм. Не можеш да я оставиш да отиде там.

Лу беше очаквал подобна реакция от страна на Пахван Риз. Присвоените пари трябваше да бъдат прехвърлени преди обединението и хаосът по време на частния прием изглеждаше отличен за постигането на целта. Той беше очаквал Риз да започне да го убеждава, че Лиз трябва да пренебрегне костюма на монахиня и билета за кино и да отиде направо на партито, което щеше да започне в 19:30. Но шефът на отдела, свикнал с резките обрати при специалните операции, не бе издал подобна заповед.

— Това е решение на Риз, не мое — заяви той на Форман. — Ако зависеше от мен, тази вечер Лиз щеше да си остане вкъщи, да гледа телевизия и да си легне рано.

Риз беше измислил добър план: Малоун щеше да се размени с Лиз в микробуса и да се представи за нея по време на най-рискованата част от вечерта, в случай че се опитат да я отвлекат. Междувременно Лиз щеше да бъде закарана в банката при изключителни мерки за сигурност — щом влезеше вътре, тя щеше да е в безопасност и можеше да получи достъп до компютъра AS/400 с помощта на отпечатъка на дланта си. Но това беше план, който Болд не можеше да допусне да се осъществи заради картите, които държеше Свенград.