Ридли Пиърсън - 17 милиона причини да умреш

Изпитвам дълбока признателност към тези, които отделиха време да ми помогнат с експертните си съвети за сглобяването на този роман. Сред тях са: Андрю Хамилтън, заместник-министър на правосъдието на САЩ; Марша Уилсън от Сиатълския полицейски участък; Мат Кастън, Майк Пенрод, Крис Уолъс.

Искам да благодаря също така на Дейвид Уолтърс, Лорел Уолтърс, Хейди Мак, Нанси Лицингър, Луиз Марш, Лесли Уелс, Ед Стаклър, Ал Зукерман, Ейми Бъркуър, Керъл Пърфамо, Боб Милър, Елън Арчър, Кати Уейнрайт, Джейн Коминс, Матю Шнайдер, Кевин Купър, Брайън Пайк, Пол Кени, Деби Кимино, Мери Питърсън, Елиза Лий.

Горещи благодарности и на Марсел, Пейдж и Стори за това, че ми осигуриха време да пиша.

Лу Болд сглоби малко по малко картината на покушението с помощта на клетъчния си телефон. Парамедиците все още бяха на местопрестъплението — един жилищен парк за каравани близо до летище „Сийтак“ — обнадеждаваща информация, която подсказваше, че и жертвата все още е там. Ако пристигнеше навреме на мястото, лейтенантът възнамеряваше да се повози в задната част на линейката до болницата. Дължеше поне това на Дани Форман.

Краун викът мина през някаква дупка и така се разтресе, че ако Болд имаше пломби, сигурно щяха да изпаднат. Той погледна за миг отражението си в сребристото предно стъкло на автомобила. Беше прехвърлил четиридесетте преди няколко години и сивите нишки в косата му го подсказваха. Въпреки това през цялата си кариера никога не е бил в по-добра физическа форма — благодарение на „Уейт Уочърс“ 1 1 Известна марка лекарствени продукти за намаляване и регулиране на теглото. — Б.пр. , възобновения си интерес към тениса, както и на коремните преси и лицевите опори, които правеше всяка сутрин пред телевизора, докато вървеше програмата на Си Ен Ен. Лейтенантът поглади вратовръзката си, забеляза, че е сложил един от вечерните си образци, нещо, което често му се случваше напоследък, и улучи втора дупка на пътя поради разсеяността си. Вдигна глава и зърна една затворена бензиностанция. На мястото на бензиновите колонки се издигаха шперплатови пирамиди, табелите бяха изпопадали, а неоновите реклами на бира бяха изчезнали от прозорците.

Болд зави по една кална алея, заобикаляйки първата от колоната коли на службите за спешни случаи. Въздухът беше натежал от мъгла, Сиатъл бавно преминаваше от мързеливата есен към непрестанния, студен ситен дъждец, характерен за зимата. Тя щеше да продължи от три до пет месеца, според желанието на Ел Ниньо или Ла Ниня 2 2 Тихоокеански подводни течения, съответно топло и студено, които се появяват на всеки три до седем години и оказват влияние върху климата на цялото земно кълбо. — Б.пр. — лейтенантът непрекъснато ги бъркаше.

В задната част на някога бялата каравана, между два еднакви плъзгащи се стъклени прозореца, имаше олющен хромов надпис, който според Болд гласеше „Вечен дом“. Караваната беше разположена върху обрасла с бурени полянка, нуждаеща се от окосяване, а до нея се стигаше по лят бетонен път, толкова напукан и неравен, че приличаше на лунен пейзаж. Сред служебните коли имаше микробус на криминалната лаборатория, една патрулка на Окръжната шерифска служба и една линейка с включена сирена. Технически погледнато, това място беше под юрисдикцията на СПУ — Сиатълското полицейско управление, и следователно на Болд, но кариерата на Дани Форман го беше отвела първо в Шерифската служба, после в СПУ, а накрая в БКР — Бюрото за криминални разследвания, което в някои щати наричаха изследователската ръка на щатската полиция.

Лейтенантът не искаше да бъде въвлечен във война за надмощие. Дани Форман беше доста популярен, въпреки нетрадиционния си подход към раздаването на правосъдие, а може би именно заради него. Той го раздаваше самостоятелно при всеки удобен случай, независимо дали в своя вреда или в своя полза, и това му носеше както множество похвали, така и купища неприятности. За работата, която вършеше, се изискваше не само вроден талант, но и политически умения, а Форман не притежаваше такива и според Болд това обясняваше взаимното им уважение.

Дани лежеше на носилка насред гъсталак от къпинови храсти, които се закачаха за крачолите на Болд. В устата на мъжа беше напъхано балоноподобно устройство. Една жена го стискаше и наблюдаваше спортния си часовник. Форман, тъмнокож афроамериканец, изглеждаше отслабнал и по-състарен от петдесет и няколкото години, на които бе в действителност. Уморен и сломен. Късо подстриганата му коса сивееше, а под очите му имаше две симетрични черни петна, с които приличаше на енот. Действително ли беше минало толкова много време?