Ридли Пиърсън: 17 милиона причини да умреш

Съдебният лекар, който още не беше свалил гумените си ръкавици, обясни на лейтенанта, че не са пипали нищо, освен бутона на дистанционното за изключване на звука: „Телевизорът гърмеше оглушително“. Болд си отбеляза това като важна информация.

Върху кухненския плот бяха струпани няколко кутии от пица с мазни петна по картона, които лъхаха на застояло. В спалнята отзад, широка два на три метра, вниманието на Лу бе привлечено от неоправеното легло и разхвърляните по пода дрехи.

— Май ни се губи едно тяло — отбеляза той.

На гърба на белия служебен гащеризон на мъжа имаше щампа с надпис „ОШС КЛ“, сигнатурата на криминалната лаборатория на Окръжната шерифска служба.

Болд повтори:

— Имаме ли тяло?

Мъжът се обърна. На изпитото му лице се мъдреха чифт пластмасови защитни очила.

— Самоличността на вероятната жертва е била установена предварително от екипа за наблюдение. В караваната живее под наем някой си Дейвид Хейс. Бял мъж. Трийсет и четири годишен. Нашият човек твърди, че по време на наблюдението малко по-рано тази вечер Хейс е бил в жилището си.

Болд изпита смътна тревога; името му звучеше познато, но не можеше да се сети откъде. Още едно неприятно напомняне, че е прехвърлил четиридесетте.

— Вашият човек или човекът на БКР? За агент Форман ли става въпрос?

— Нашият човек. Ние вършим оперативната работа на БКР — поясни съдебният лекар.

Лейтенантът беше забравил за споразумението между БКР и шерифската служба. СПУ разполагаше със собствена криминална лаборатория и собствен експертен персонал.

Шофьорът на линейката нямаше да позволи на Болд да се вози отзад, затова той я последва със служебния си автомобил. Вече в болницата, докато чакаха уреждането на формалностите по приемането на Форман, той си взе чай със захар и сметана и се присъедини към него в стаята за спешни случаи. Явно никой не се беше разбързал да помогне на упоения мъж.

— По всичко изглежда, че си станал жертва на професионалист.

— И на мен така ми се струва.

— Кой е Дейвид Хейс? И защо името му ми звучи толкова познато?

— Замесен е в един случай, по който работим.

— Работим? Сигурен ли си за това, Дани? Защото одеве може без да искам да съм ти създал известни неприятности. Докато пътувахме насам, се обадих на твоя лейтенант. Той обясни, че са изпратили оперативни работници на мястото на твоето нападение. Не знаеше нищо за никакво наблюдение, още по-малко за каравана, пълна с кръв. Ти си насочил оперативните работници към нея, когато са пристигнали, прав ли съм, Дани? И това е станало, преди да изпиташ затруднения с дишането и да припаднеш. Така ли е?

— Преди четири дни пуснаха Хейс предсрочно от „Гайгер“. Две години при средно тежък режим и две при лек.

— И някой е искал да го пипне повече от теб. Защо?

— Поради седемнайсет милиона причини.

На Болд най-накрая му просветна.

— Той е онзи, който…

— Точно така.

Незаконно присвояване на пари, свързано с банката на съпругата му, случило се преди шест или седем години. Седемнайсет милиона, откраднати по електронен път. И нито един възстановен цент.

— Коледно парти — промърмори Лу.

— Моля?

— Срещнах този тип, Хейс, на едно коледно парти. Организирано от банката на Лиз. — Проблясъци от спомени, предизвикани от други. — И ти беше с нас.

— Беше през петата ми година в отдел „Измами“. Да. Преди Дарлин да се разболее. Преди всичко. Когато още карах осемнайсетчасови смени.

— Ставаше въпрос за незаконно присвояване на пари, нали?

— Ставаше въпрос за шибана черна дупка. — Така полицаите наричаха неразрешените случаи. — Заловихме Хейс… главно защото извадихме късмет. Никога не възстановихме софтуера, който е използвал. Така и не открихме парите. Но, което е по-важното, никога не научихме на кого са били. Знаехме, че е трябвало да бъдат прехвърлени в чужбина, но не са стигнали дотам. А това означаваше, че някой разполага със седемнайсет милиона долара, които предпочита да изгуби, вместо да разкрие самоличността си. И това ни заинтригува.

Болд премисли чутото и даде съвета си, без да му го бяха поискали.

— Доста хора ще се поинтересуват защо едно ченге провежда неупълномощено наблюдение на човек, помогнал за открадването на седемнайсет милиона долара, Дани.

Форман не отговори нищо.

В главата на лейтенанта изплуваха още подробности по случая. Тогава времената бяха тежки за него и Лиз. Точно това помнеше най-вече.

— Значи можем да припишем клането в караваната на законните собственици на седемнайсетте милиона, които са се добрали до Хейс — заразсъждава той на глас.