Ридли Пиърсън - 17 милиона причини да умреш

— Откъде го получи?

— Бил е оставен на рецепцията във фоайето. Дили го изпрати горе.

— Кога стана това?

Шарлот долови безпокойството в гласа на Лиз и на свой ред се разтревожи:

— Точно преди да започне партито. Няколко минути преди осем. Защо?

Лиз даде заден ход, съжалявайки, че бе намекнала за съществуването на някакъв проблем:

— О, няма нищо. — Насили се да се усмихне. — Точно навреме е пристигнал. Благодаря.

Погледна надясно към дъното на залата, отделено от останалата част на помещението с преграда от лъскави стоманени колони и дебело нечупливо стъкло, и очите й се насочиха право към единия от двата AS/400 — солиден черен шкаф с размерите на перална машина. Зад сървъра имаше малко бюро, което не се виждаше. На него стоеше широкоекранен плосък монитор и клавиатура. Разположението на този компютър нарочно скриваше оператора, за да се избегне каквото и да е подслушване или шпиониране отвън. Двойникът на машината се намираше вдясно, в отделен малък офис. В тази още по-изолирана стая програмистите и хората от поддръжката извършваха по-голямата част от по-тежките плащания. Точно тя бе целта на Лиз.

За да стигне до там, трябваше да мине през скенер на дланите, както и през устройство за идентификация. Щеше да бъде под светлината на лампите, видима за всички. Щеше да бие на очи предвид факта, че в далечния край на обширното помещение нямаше никакво движение. Влизането й в офиса щеше да включи алармата, а оттам и да привлече вниманието на охраната.

Тортата беше идея на Лу, неговото решение на част от тази дилема. Едва сега тя реши да се придържа към нея, като попита Шарлот дали тортата е готова.

— Тук е — отговори жената, — но я пазим за момента, когато бъде извършено прехвърлянето, нали така?

Такава бе първоначалната инструкция на Лиз, но сега трябваше да я промени заради малкото оставащо време. Чувстваше, че хората от „Специални операции“ са по петите й.

— Прехвърлянето всъщност е само една церемония. Да, Филип… господин Креншоу ще превключи програмата. Но окончателната размяна на база данните ще се извърши едва след полунощ. Тогава нашите сървъри ще бъдат изключени от мрежата завинаги.

— Правилно… — Шарлот се зачуди защо Лиз й обясняваше нещо, което знаеше отдавна.

— Така че какво значение има кога ще сервираме тортата? Работата е там, че след като се извърши прехвърлянето, партито ще стигне кулминационната си точка и може би хората няма да останат за тортата.

— Признайте си, госпожо Болд — изведнъж заяви Шарлот, с което накара сърцето на Лиз почти да спре. — Знам какви са ви истинските основания за промяната на плана.

Почувства, че пребледнява като платно, а ръцете й се вледениха.

— Шоколадохоличка, а? — изстреля Шарлот. — Признайте греховете си, госпожо Болд!

От гърлото на Лиз се изтръгна нервен смях.

— Хвана ме! — каза тя, а треперещите й колене омекнаха. — Аз и шоколадът! Разкрита съм. Да им дадем да хапнат малко торта.

— Кога?

— Да ги оставим още няколко минути да се наслаждават на ордьоврите и после да ги изненадаме. — Лиз хвърли поглед към дъното на залата и ярко осветения офис на охраната. — И не забравяй свещите и осветлението в залата. Филип иска да бъде драматично.

Шарлот засия:

— Ще кажа на обслужващия персонал.

— Аз ще го направя — отвърна Лиз в желанието си да намери извинение, а и възможност да сведе до минимум движението си из залата. — Ако някой ще опитва предварително тортата, това ще съм аз.

Шарлот се ухили и Лиз побърза да тръгне, преди устата й да я вкара в истинско затруднение. Никога не е умеела да лъже убедително, дори и през месеците на любовната си връзка с Дейвид. Ако Лу не беше толкова погълнат от работата си по онова време, щеше да е разбрал много по-рано.

Сервитьорите от кетъринг фирмата „Уайлд Джингър“ бяха узурпирали както тясната кухня, така и конферентната зала срещу нея надолу по коридора, близо до стълбите, по които Лиз се бе качила само преди минути. Азиатските аромати на джинджифил, стафиди и канела се засилваха, колкото повече се приближаваше. Отне й минута да открие отговорничката, с която бе уговаряла партито. Срещата им на четири очи беше сърдечна и делова. Лиз поиска тортата да бъде поднесена по-рано от уговореното и отговорничката не видя никакъв проблем в това, като помоли да й се предоставят пет-десет минути, за да бъдат вдигнати ордьоврите и да бъде организирана промяната. Лиз й каза, че Шарлот ще намали осветлението по даден знак, знаейки много добре, че флуоресцентните лампи на тавана не се изгасяха. Целият етаж щеше за кратко да потъне в сумрак, а вниманието на гостите щеше да се съсредоточи върху свещите и тортата. Точно от този момент се нуждаеше.