Ридли Пиърсън - 17 милиона причини да умреш

На половината път по коридора тя влезе в един празен офис и извади мобилния си телефон. Лу веднага отговори.

— Вътре съм. Гледай за лампите. След пет, може би десет минути.

— Те претърсват киносалона. Риз сигурно скоро ще се досети, ако вече не го е направил. Ще си помислят, че си била принудена да участваш в това, но ще продължават да очакват от теб една от двете пароли.

Майлс6, Сара4. Тя не възнамеряваше да използва нито една от тях; нямаше да предупреди Пахван Риз за истинския трансфер.

— Вкарах Боби вътре като сервитьорка — продължи Лу. — Когато си свършиш работата, трябва да ми се обадиш.

Беше подчертал необходимостта да му позвъни поне дузина пъти и тя се подразни, че го повторя отново.

— Запомних го вече, Лу. — Подсъзнателно съжали за тона си, надявайки се, че в каквато и жена да се бе превърнала през последните няколко седмици, сега нямаше да се провали.

— Добре. — Болд затвори.

Лиз мушна мобилния телефон обратно в чантата на Дафни и се завъртя на стола, приготвяйки се да излезе.

— Помислих си, че си ти — каза плътен мъжки глас, който позна, преди да вдигне поглед. Дани Форман бе застанал на вратата.

— Не бих пропуснала собственото си парти — отвърна тя.

— С кого говори току-що? — попита той. — С Лу?

„Колко ли бе чул?“ Не можа да си спомни какво бе казала в края на разговора. Кафявият плик с диска си стоеше в чантата. „Колко ли знае?“

— Не си спомням името ти да фигурираше в списъка на поканените — отвърна тя.

— В този момент половината отдел „Специални операции“ претърсва в киното.

— Но не и ти.

— Не и аз. Исках да се уверя, че все още е в сила уговорката ни. Да защитя щатската инвестиция в това разследване.

Ако парите отидеха някъде другаде, а не в сметката на Свенград, децата й нямаше да бъдат в безопасност. Помисли си, че вероятно и Дани Форман вече го е разбрал. После каза:

— Чудя се какво ли би си помислил Пахван Риз за твоето присъствие тук. А също и Лу. Не би ли могло то да развали всичко?

— Тук съм, за да се уверя, че ще се измъкнеш безопасно.

От думите му я побиха тръпки. Лу я бе предупредил, че никой не би искал тя да си спомни номера на сметката, по която щеше да извърши превода. Изрече мислите си, преди да успее да си затвори устата:

— Това не е правителствена сметка, нали, Дани? Никога не е била. Ти го свързваш с Дарлин. Това е нещо между теб, Дейвид и онзи тип Свенград.

— След извършването на този трансфер те заплашва сериозна опасност.

— От кого? Какъв е планът ти, Дани? Колко съм застрашена?

— Грешиш, Лиз. Ужасно грешиш. Това е правителствена сметка. Казах ти и преди: нуждаем се от парите като доказателство, ако се стигне до обвинение. Съвсем просто е.

— Просто? — възкликна тя. — Наистина ли можеш да го твърдиш? — Не знаеше как да разбере какво си мислеше той. Наполовина в сянка, лицето на Дани Форман изразяваше упорство. — Да се обадя ли на Лу или на хората от „Специални операции“ и да им благодаря, че са те изпратили? Да помоля ли охраната да им се обади, че си тук, на приема? Как искаш да процедирам? — Чувстваше как препускаха секундите, заедно с тях се изпаряваше и шансът й да се промъкне в офиса с универсалните компютри.

— Ще дойда с теб — заяви Форман. — Аз самият ще въведа номера на сметката. Не бихме искали от нерви да сбъркаш номера.

Това изобщо не бе предвидено.

— Свързването с фондовете изисква номер на сметка, номер на рутера и име за сметката. Съвсем просто е, Дани. Няма да го сбъркам.

— Ще дойда с теб. Погледни го от тази страна: в случай на процес мога да свидетелствам за твоите действия, което ще защити всички ни.

— Ще е чист късмет, ако успея да вляза и аз самата. А двамата? Не се обиждай, Дани, но не си облечен подходящо за случая. — Сред гостите, събрани в залата, половината носеха смокинги. Форман изглеждаше така, сякаш бе спал с дрехите си през изминалата седмица.

— Ще вляза там с теб.

Затърси трескаво начин да му се изплъзне. Тогава я осени идея как да го направи, но щеше да й е необходимо да спечели преднина. Освен това щеше да й е нужен резервен план, за който разчиташе на Лу. На Лу и на Боби Гейнис — джокер, чието присъствие бе неизвестно на Форман, защото бе неизвестно и на хората от „Специални операции“.

— Добре — каза тя, — печелиш.

По лицето на Дани първо се изписа изненада, а после самодоволство, преди Лиз да продължи:

— Знаеш ли как се връзва папийонка, Дани?

Той се намръщи, а после схвана намека й.