Джон Лескроарт: Безкрайни тайни

— И наистина беше крайно време.

Сам измъкна ръката си от неговата.

— Това не го мислиш наистина.

— Така ли? Аз пък смятах, че точно така мисля.

— И какво мислиш да направиш с тях, искам да кажа — веднъж след като им дадеш билет, който, между другото, тя нямат пари да платят, така че това изобщо не може да стане.

— На коя част от това твърдение, колебая се дали мога да го нарека изречение, желаеш да ти отвърна?

— На която и да е. Не се прави на хитър.

— Не се и опитвам. Но никак не би ми харесало да съм човека, на когото ще бъде възложено да направи разбор на някое твое изречение.

— Просто се опитваш да ме разсееш, за да се отклоня от темата. Същото ли ще направиш и с тези бездомни хора, които изведнъж вече не са добре дошли?

— Всъщност те са си все така добре дошли. Просто няма да бъдат добре дошли да използват обществените улици и тротоари като места за къмпинг и тоалетна отсега нататък.

— Така ли? И къде другаде се очаква да отидат?

— За тоалетните ли говорим? Ще ходят до тоалетна в тоалетните, като всички останали от нас.

— Всички останали от нас, които имат домове, Уес. Мисля, че това е повече или по-малко основният проблем. Те нямат.

— Права си. Но забележи, че в този град е фрашкано с приюти и обществени тоалетни.

— Те не харесват приютите. Опасни са и са мръсни.

— А улиците не са? Освен това, макар че може и да ти прозвучи като ужасно клише, скъпа моя, но откъде мислиш идва изразът „просяците нямат право да са придирчиви“?

— Не мога да повярвам, че го каза. Това е толкова, толкова… — Сам се опита да се сети за възможно най-лошия епитет, който можеше да си представи, — толкова типично за дясно крило.

Уес погледна надолу, коленичи и щракна с пръсти, за да повика Гъртруд до себе си за бързо погалване.

— Няма нищо, момичето ми, майка ти и аз не се караме. Просто говорим. — Докато се изправяше, поясни: — Разстройва се.

— Аз също. И ако се опиташ да ме погалиш, за да ме успокоиш, ще те фрасна.

— Много толерантен подход. И междувременно, не ми се иска да ти казвам това, но въпросът изобщо не е за ляво или дясно крило. Проблемът е за здраве и качество на живот. Изпражнения и урина на обществените улици, детски площадки и паркове представляват здравен риск и мисля можем да признаем и че са си малко неудобство. Съгласна ли си с мен за това?

С прибрани ръце Сам се облегна с гръб на прозорците на заведението. Неотстъпчива.

— Сам — продължи Уес, — когато извеждам Гърти навън, аз си нося плик, за да почиствам след нея, нали? А тя е куче. Наистина ли смяташ, че е прекалено много да изискваш същото и от хората?

— Не е едно и също.

— Защо да не е?

— Защото много от тези хора имат и психически проблеми. Те дори не знаят, че го правят, още по-малко пък къде.

— Значи затова трябва просто да търпим? Изпращаш децата си да играят навън и на предната ти веранда те заварват купчина лайна? Докато се усетиш, и цялото училище ще е болно от хепатит. И ти не смяташ, че има някакъв проблем?

— Не се случва това.

— Сам, точно това се случва. Налага се да проверяват пясъчника до въртележката в парка „Голдън Гейт“ всяка сутрин за игли и лайна. Някои от тези хора смятат, че е котешка тоалетна.

— Е, аз не съм чула за епидемия от хепатит. Примерът ти беше силно преувеличен.

— Въпросът е, че това нещо с „откритите“ тоалетни се случва в центъра с години вече. Мисля, че си спомняш за онзи тип, който използваше площадката пред офиса ни всяка нощ в продължение на цял месец. Трябваше да мием стъпалата всяка сутрин.

— Ето — каза Сам. — Това е решение.

— Нелепо решение. Ненормално. Да не говоря за факта, че използването на улиците за тоалетни наказва невинните и добри граждани и обезценява собствеността им.

— Аха! Знаех си, че ще намесиш и собствеността.

— Да имаш такава не е лошо нещо, Сам.

— И точно това вярва всеки републиканец на света.

— Някои от демократите — също. Нужно ли е да казвам нещо повече? И за пореден път, Сам, не става дума конкретно за републиканци. Можеш да си против Буш и пак да не обичаш някой да ти сере в цветните лехи. Това не са взаимно изключващи се неща.

— Мисля, че може и да са.

— Е, не се обиждай, но грешиш. Публичното изхвърляне на изпражнения, лагеруването по улиците и в парковете са отвратителни, нездравословни и отблъскващи. Не разбирам как можеш да не го виждаш.

Сам поклати глава отново.

— Виждам, че тези нещастни хора страдат. Това виждам. Имаме пожарна с километри маркучи. Можем да ги изпратим да мият улиците. Градът може да устрои някаква работна програма и да наеме хора, които да чистят.