Джон Лескроарт - Безкрайни тайни

— Това означава ли, че сте племенница на кметицата?

— Да.

— Добре — покани я в кабинета си. — Аз също така много харесвам Кати. Особено когато заемаше длъжността надзорник.

Затвори вратата след тях и я покани на по-удобното от двете места за сядане, където се намираха две кресла и масичка.

— Да ви предложа нещо за пиене? Кафе? Вино? Нещо по-силно?

— Всъщност… Ами малко е рано, но съм… Предполагам, че съм малко нервна. Чаша вино би било добре.

— Няма за какво да се притеснявате — отвърна Харди. — Нищо от това, което споделите в тази стая, няма да излезе, освен ако не пожелаете. Червено или бяло?

— Бяло.

— Добре, бяло.

Харди се насочи към огледалния, покрит с гранит мокър бар, заемащ почти едната цяла стена. Барът до известна степен бе за перчене — мивка с инкрустирано злато и със златни кранчета, една открита лавица за гигантски чаши за вино, друга за чаши от китайски порцелан, голяма професионална кафе-машина и избрани чайове, смеси и разтвори, аранжирани по продължение на останалата част от свободното пространство на стената. Отвори малък хладилник, спря се и се обърна към нея:

— Шардоне или нещо друго?

— Друго по-добре.

— И аз предпочитам друго. Ще ви правя компания — извади бутилка „Грот Совиньон Блан“. Докато сервираше, се обърна към нея: — Ако смятате, че обслужването тук е добро, изчакайте само да видите правната ни дейност!

Демонстрираше онова, с което знаеше, че е добър, а именно професионалната му обезоръжаваща усмивка, настани се срещу нея и пийна една глътка, мълчаливо подканяйки я да направи същото.

— Така, с какво мога да ви бъда полезен?

След първата малка глътка тя постави чашата над скута си, като я държеше с двете си ръце.

— Мисля, че имам неприятности — започна. — Не знам как да постъпя.

— Нека да започнем с първата част и да видим докъде ще стигнем. Защо смятате, че имате неприятности? Защото полицията ви е посетила във връзка със смъртта на управителя на вашето заведение?

— Отчасти да. Не знам какво точно ви е споделил Харлан, но Дилън е продавал дрога, всъщност само марихуана и надявам се да е било извън моето кафене.

— Харлан ми каза, че вие не сте била запозната с това обстоятелство.

— Не съм. Наистина.

— Тогава не би следвало да имате неприятности — опита се да разчупи ситуацията с усмивка. — Това бе лесно. Следващият проблем?

— Наистина ли?

— Имам предвид, че не се намирате в беда — почувства, че не е необходимо да навлиза в малко вероятния сценарий за конфискацията. — Да, наистина.

— Но… добре, но аз притежавам мястото. Аз съм законният собственик. Ако някой се спъне и падне, аз ще съм тази, която ще съдят.

Харди се облегна, сложи глезен върху коляното си и пийна още една глътка вино.

— Това не е същата ситуация. Никой няма да предяви претенции за възстановяване на вреда, защото си е купил марихуана от вашето заведение. Кой ще ви съди?

Но тя само поклати глава.

— Всъщност не се притеснявам, че някой ще ме съди. Притеснявам се, че… че полицията отново ще се върне, за да разговаря с мен.

Въпреки цялата си обиграност и вероятно поради неофициалното естество на молбата на Харлан да разговаря със сестра му, за момент Харди бе изкушен да бъде прям и да я попита направо дали всъщност не е застреляла своя управител. Макар и за момент да не бе помислил, че това е възможно. Неписано правило в работата на защитника е обикновено да не задава подобен въпрос. Защото като не знае отговора му, винаги ще бъде воден от добрата вяра при защитата на своя клиент. И най-важното — на теория не би трябвало да има значение. Ще оспорва доказателствата, които могат да бъдат изнесени в съда. Не задължително фактите.

Вместо това отбеляза:

— Предполагам, че наистина няма за какво да се притеснявате.

— Не знам дали това е вярно — сети се за виното в скута си и поднесе чашата към устните си. — Защо да е вярно?

— Защото инспекторът, който ви е посетил, е бил партньор на Харлан в отдел „Убийства“. Знаехте ли това?

— Да, но какво от това?

— Ами на първо място означава, че Брако ще разбере, че сте сестра на Харлан. И знаейки за неговата присъща свенливост… — отбеляза иронично. — Макар че вероятно вече е открил. Така че докато Брако не разполага с нещо подобно на димящ пистолет в ръцете ви, ще е склонен да не е толкова внимателен. Вие сте тази, която е изгубила управителя си, така че също сте жертва на това престъпление. Плюс това роднинската ви връзка с кметицата едва ли ще подтикне Брако да ви създава проблеми. По-грубо ли се държа с вас?