Джон Лескроарт - Безкрайни тайни

Думата стресна Харлан.

— Конфискуват! Имаш предвид цялата сграда?

Харди изправи дланта си, за да го успокои.

— Понякога, но това се отнася за лоши момчета, които са затънали в бизнеса с двата крака. Ако се намесят федералните, могат да й отнемат цялото имущество.

Харди знаеше, че дори и прокуратурата може да запорира имуществото й, не че биха го направили в тази ситуация. Взе още една хапка от специалитета. Продължи:

— Но, както отбелязах, това е за ситуациите, при които разполагат с жив дистрибутор, когото желаят да дразнят. А това не е ситуация, подобна на тази, в която се намира сестра ти.

— Никак даже, Диз. Сигурен съм, че едва ли е знаела нещо, по-скоро нищо не е знаела. Съпругът й е Джоуел Таунсхенд, който притежава „Имоти Таунсхенд“, само миналата година е изкарал около два милиона. Вярвай ми — не се нуждаеш от повече пари!

— Вече ги мразя!

— Аз също. Както и да е. Виж, полицаите са я изненадали и са я поизнервили. Знаеш как се чувства човек в подобна ситуация. Така че, имаш ли нещо против да се заемеш с нея?

Харди отговори на Харлан, че няма нужда да го обсъждат, след което леко се намръщи:

— Жалко е, че въобще е говорила с тях. Това си мисля. Знаеш ли колко време са прекарали при нея Даръл и Дебра?

— Не спомена. Предполагам, че около половин час.

— Е, да се надяваме, че не са нанесени големи вреди. Стига да не ги е излъгала.

Фиск заклати глава утешително.

— За това не бива да се тревожиш — успокои го той. — Не й се налага да го прави. Просто не е такава.

След като се разбраха с Фиск да каже на сестра си да му звънне, за да си определят среща, Харди прекоси улицата и влезе в масивната сива, измазана с гипсова мазилка сграда, в която се помещаваше Съдебната палата на Сан Франциско. След дипломирането си бе заемал длъжността помощник на областния прокурор за около две години. Когато се съвзе от собствената си мъка, десетилетие след смъртта на Майкъл, повече от година работи в същото здание, упражнявайки професията си на адвокат.

Твърдеше се, че сградата е изпълнена с негативна енергия и след цялото това време прекарано вътре — в нея се гледаха и делата му като защитник — все още намираше това място за угнетяващо. Преди поне вратите на предното входно помещение бяха широко отворени. Но след терористичните атаки от единайсети септември експертите затвориха всички входове, освен един, а долната част на предните прозорци бе покрита с шперплат.

Сега всички преминаваха точно през този вход, изчаквайки на опашка и през импровизирания фарс на проверката от метален детектор. След което се потапяха във врявата и суетнята на приземния етаж, който приютяваше не само лъкатушещия поток от хора, излизащи от съдебните зали и минаващи покрай асансьорите, но и Южния отдел на Полицейското управление на Сан Франциско.

Униформените полицаи, адвокатите, хората, посещаващи ареста на горния етаж, работещите в сградата се тълпяха на приземния етаж. Благоразумно градската управа бе издала разрешително за павилион за кафе и закуски точно на този етаж. Веселяци стояха на опашката за нещо за хапване или пийване и често се закачаха с техни колеги, щастливо очаквайки да им дойде реда в съда. Харди бе чувал, че рекордът на юмручните сбивания за място в една или друга опашка е шест, макар да бяха несъмнено нередни. Средният брой действителни юмручни сблъсъци всъщност бе веднъж седмично.

Но тъй като се беше срещнал с Харлан в по-ранен час, за да избегне блъсканицата при Лу, когато стигна до Съда, вече бе настъпила обедната почивка и най-различните опашки отвън и вътре във фоайето сякаш се бяха слели в какафония от мобилни телефонни разговори. Най-накрая успя да стигне до металния детектор, постави своите ключове и швейцарски военен нож отстрани и премина през него, след което ги взе обратно, без да изчака потвърждение от полицая, стоящ до станцията, който бе с гръб към него през цялото време и спореше с друг полицай кога ще бъде сменен, за да може най-накрая да хапне нещо.

Харди си помисли, че може да сложи преносим зенитно-ракетен снаряд с инфрачервено насочване пред металния детектор, да си вземе после ракетката и да продължи благополучно по пътя си — и никой няма да забележи. Бе виждал как цивилни полицаи преминават със служебните си оръжия и винаги беше смятал, че работещите тук полицаи просто познават цивилните, но всъщност никак не бе сигурен. Може би просто тъпата система не функционираше.

Усещането за сюрреалистичност се подсили, когато зави зад ъгъла и поток от хора, преминаващи през напълно необезопасената задна врата между залата и затвора, се насочи срещу него. Вратата би трябвало да е заключена, но всеки, който работи в тази сграда повече от няколко месеца, можеше да се сдобие с дубликат на ключа. А и момчетата бяха много учтиви и редовно държаха вратата отворена за всеки, който се опиташе да премине през нея.