Джон Лескроарт - Безкрайни тайни

Бяха се запознали, когато Харлан за кратко работеше като инспектор в отдел „Убийства“ и си партнираше с Даръл Брако. Полицейската фаза бе само поредната стъпка в политическото му издигане — щеше да е добре подбраният наследник на Уест и всички знаеха това. Бе на четирийсет и една години и изглежда вече бе на подходящата възраст, но ако бе нетърпелив да стане кмет, поне не го показваше.

Вече удобно настанил се, погледна към листа със специалитета и се намръщи.

— Доколкото знам, сама по себе си баницата със спанак е прекрасно ядене. Но защо трябва да е сладко-кисела?

Усмивка се разля по лицето на Харди.

— Точно и аз си мислех същото! И след като е пиле с лимон в сос от пет подправки, то лимонът не е ли шестата? И кои тогава са останалите пет?

— Смятам, че под петте подправки всъщност има предвид една-единствена. Например къри.

— Аз си мислех, че кърито е само една подправка.

— Не, смес е. Затова са различните вкусове и обливащата те горещина. Заради смесването на различни съставки!

— По дяволите! Точно когато решиш, че си го схванал… — отвърна Харди. Очите му проблеснаха. — Ако ги помолим, могат да си спестят сладко-киселото!

Фиск поклати глава в знак на отрицание.

— Винаги може да пробваме, макар историята да сочи противоположното.

Десет минути по-късно им бе сервирано. Оказа се, както и очакваха, че сладко-киселият вкус бе неотменима част от тази конкретна версия на спанак в точени кори и тесто и не би могъл да се отстрани, но с първата хапка Фиск неочаквано установи, че е доста вкусно. Обърна се към все още скептичния и изпълнен с неохота Харди:

— Децата ми обичат да си слагат кетчуп върху спанака. Донякъде това ястие има същия вкус.

Харди отхапа, сдъвка и възхитено разтърси глава.

— Тази жена е гении! — Отряза си по-голямо парче. — И така — обърна се към Фиск, след като преглътна, — за какво става въпрос?

— За сестра ми — отвърна Харлан. — Всъщност за моята малка сестра. Сега фамилията й е Таунсхенд. Има нужда от адвокат и аз се сетих за теб, ако проявиш интерес.

— Разбира се — потвърди Харди, — стига да не се касае за развод. Не се занимавам с бракоразводни дела.

— Не те обвинявам — отбеляза Фиск. — Не става въпрос за това. Тя притежава „Бей Бийнс Уест“, кафене, намиращо се на „Хейт“. Знаеш ли го?

— Със сигурност съм минавал покрай него.

След което една мисъл премина през съзнанието му и той насочи пръст към събеседника си:

— Не застреляха ли някого там през уикенда? Управителят?

— Точно така. Дилън Воглър.

— Да не би да е заподозряна?

Фиск притежаваше дълбок смях, състоящ се от два тона, който прозвуча сега.

— Не, не, няма начин. Само да я видиш — малка госпожичка от „Младшата лига“, майка на две дечица, най-сладките същества, които можеш да си представиш. Въпросът е, че вчера са я посетили от „Убийства“, всъщност в малкия свят на този отдел е бил Даръл и новият му партньор. Жена.

— Дебра Скиф.

— Щом казваш. Както и да е. Дошли са и са разговаряли с нея, а след като са си тръгнали, тя ми звънна и каза, че вероятно би трябвало да си наеме адвокат, ако отново й се наложи да разговаря с полицията.

— Обичам хората, които разсъждават като нея. И не бърка.

— Това й казах и аз. Необходимо е да си предпазлив, макар че в нейния случай, познавайки я, по-скоро греши.

— Тя спомена ли ти за какво са разговаряли?

Фиск въздъхна.

— На мен ми звучи много общо. Мъжът е застрелян пред нейното кафене, така че е нормално да разговарят с нея, нали така? Но се е оказало, че Дилън е продавал дрога в заведението. Тя смята, че тъй като е собственик, това би могло да и навлече неприятности.

— Може и да е права. Какъв вид дрога?

— Мисля, че само трева.

— Какво количество трева?

— Не знам. Има ли значение?

— Би имало, ако го е използвал като голям склад за разпространение.

— Не смятам. То е обикновено кафене. Но ако кажем, че е?

— Какво?

— Голям склад за разпространение или нещо подобно?

Харди го фиксира с предпазлив поглед.

— Има ли нещо, което знаеш и не ми казваш?

— Не, не. Просто за да съм информиран, ако Мая попита. Ами ако този Дилън е пренасял големи количества? Как би могло да се отрази това на Мая като собственик?

— Не съм сигурен — отвърна Харди. — Трябва да проверя. Ако импровизирам, вероятно няма да има проблем, стига да успее да докаже, че не е знаела нищо за това. Но на собственици, живеещи в скапани квартали — имам предвид, в които се продава дрога във всеки втори апартамент, — обикновено им конфискуват цялото имущество.