Джон Лескроарт - Безкрайни тайни

Глицки кимаше и кимаше.

— Сър — започна Брако, — всичко наред ли е?

Ейб помълча отнесено известно време, след това спря поглед на инспектора.

— Наред е — каза. — Всичко е наред.

Студиото на двайсет и шест годишния Робърт Трип представляваше стая във формата на тесен правоъгълник, около десет на петнайсет, залепена за едната страна на гаража. В него имаше облицован тезгях, върху който в дървена поставка се разполагаше касапската колекция от ножове, типична за всеки сериозен готвач — всеки прорез, запълнен с висок клас прибори — нож за дялкане, за обезкостяване, ножове за филе във всевъзможни размери, впечатляващ сатър и точило. Също така имаше мивка и печка с четири газови котлона. Малка душ-мивка и тоалетна в единия ъгъл.

Беше облепил стените с уголемени цветни изображения на детайли от човешкото тяло от медицинската му литература. Двойното легло бе спретнато оправено. Телевизор с плосък екран стоеше на рафт на „Гудуил“ под лавици на „Икеа“, изпълнени с дискове, списания, книги и няколко сгънати дрехи. Едно доста използвано колело висеше от тавана.

Беше малко след два следобед и с предвидимата за Сан Франциско непостоянност на времето, жегата от уикенда бе заменена с арктическа вълна. Спускаше се лека мъгла точно когато Скиф и Брако спираха отпред на улицата.

Сега двамата инспектори седяха срещу Трип, облечен в медицинското си работно облекло, на масата пред самотния прозорец, който гледаше към малък заден двор без трева, ограден със стара кафява ограда.

— Мелачката за боклуци се беше задръстила — заяви Трип. — Вече ви го казах веднъж.

— И ние ти вярваме — отвърна Брако. — Опитваме се да разберем кога точно се е случило, това е. Ти каза, че си бил там в шест и трийсет, нали?

— Горе-долу тогава. Навън беше все още тъмно, така че няма как да е било много по-късно.

Скиф, седнала до масата с кръстосани един върху друг крака, се наклони малко напред.

— И Джанси не се притеснява да те потърси в такъв час?

Младият мъж повдигна рамене и пак ги отпусна. Наболата брада затъмняваше бузите му, а кръвясалите му кафяви очи показваха, че скоро не се е наспивал нормално; тази комбинация прибавяше няколко години към иначе младото му лице.

— Вече бях станал и учех. Това е всичко, което правя. Всеки час, в който съм буден, уча. Както и да е, тя сигурно е видяла, че лампите светят.

— И не е могла да оправи мелачката сама? — попита Брако.

Той отново сви рамене. Това изглежда беше обичайното му маниерничене.

— Бен? Нали познавате Бен? Детето й? Болеше го корем. Той я събудил и й казал, че има проблем точно след като баща му излязъл за работа. Опитвал се е да измие чиниите, които са били оставили в мивката, или нещо такова и тогава тя преляла, а той оставил водата да тече. Мястото беше кочина. Хлапето не приличаше на нищо. — Младежът се усмихна. — Беше една доста мръсна сутрин. Джанси бе леко откачила. И това е всичко.

— Разбира се.

— Какво носеше тя? — попита Брако.

— Кога?

— Когато почука на вратата ти.

— Не знам. Не си спомням. Дънки, мисля, и може би тениска. Защо?

Брако измисли още един въпрос на своя глава.

— Значи е била облечена? Обувки? Чорапи? Яке?

Трип се намръщи.

— Разбира се, че беше облечена. Защо да не е?

Скиф осигури отговора.

— Ако синът й току-що я е бил вдигнал от леглото и е имало авария в къщата, е много вероятно просто да е метнала един халат отгоре си или нещо подобно.

Трип поклати глава нетърпеливо.

— Току-що ви казах, че не си спомням точно как е била облечена. Мислех, че са били дънки и тениска. Това носи обикновено.

— Не би забелязал — продължи Брако, — ако, да речем, е била по халат? Може би си свикнал да я виждаш и по халат.

Трип се облегна назад и кръстоса ръце.

— Какво точно трябва да значи това?

— Означава, че може би си свикнал да я виждаш само по халат. — Брако приближи стола си напред. — Каква точно ви е връзката с нея?

— С Джанси? Приятели сме.

— Приятели с привилегии?

— Питате ме дали спя с нея? Не, не спя. Дали ми харесваше Дилън да я удря? И на това ще трябва да отговоря с „не“. Дали е идвала тук да говори за Бен или за живота си понякога? Да.

Скиф продължи с въпросите.

— Познаваше ли Дилън добре?

Смяната на темата малко позабави Трип.

— Разговаряли сме. Той ми беше хазяин. Не се държеше с Бен или Джанси като хората, но това наистина не ми влизаше кой знае колко в работата. Не мога да кажа, че съм съкрушен да разбера, че са го пречукали. Добро представление изнасяше, но всъщност не беше чак толкова добър човек. Джанси ще бъде много по-добре без него.