Лили Джърмейн - Седем синове

Джаз подхвърли портмонето ми към Чад, който извади личната ми карта и започна да я изучава напрегнато.

— Какъв ти е адреса? — попита.

Преструвах се на отегчена и изрецитирах адреса дословно, след което и рождената си дата, когато ме попитаха.

— Какъв е номерът на личната ти карта? — Знаех го, но също така бях наясно, че повечето хора не го помнеха. Вероятно щеше да е по-подозрително, ако можех да го кажа, отколкото да се направя на невежа.

— Откъде, по дяволите, да знам? — казах невярващо, премятайки дългата си коса през рамо. — Ти знаеш ли твоя?

Той се засмя и напъха фалшивата ми лична карта обратно в портмонето, след което го подхвърли на Джаз, който ми го върна заедно с чантата.

— Къде е Дорнан? — повторих. — Очаква се да започна работа при него. Не искам да закъснявам.

Дорнан излезе от сенките и аз подскочих на минутата. Не очаквах, че ще е тук да наблюдава случващото се.

— Миличка — каза той с дълбок глас, всяващ респект сред синовете му, които изглежда изведнъж бяха изострили внимание. — Вече закъсня.

Усмихнах се нервно.

— Съжалявам много. На татуировчика му отне цяла вечн…

— Татуировчик? — прекъсна ме Дорнан рязко. — Какъв татуировчик?

Повдигнах рамене.

— Някакво момче близо до кея. Искаш ли да я видиш?

Той се усмихна и въпреки омразата, която изпитвах към него, определено можех да видя защо толкова много жени се хвърляха в обятията му. Дълбокият дрезгав глас, отличителният външен вид, който безспорно бе предал на синовете си, черните като въглища очи, които не пропускаха нито един детайл и не издаваха нито едно чувство. Да, виждах защо имаше седем сина от пет различни жени. Имаше нещо в него, но не можех напълно да разбера какво. Изключителен чар, привлекателност или силно присъствие на духа. Беше на четиридесет и осем и щеше да изглежда по-добре с всяка изминала година.

Това ме караше да го мразя още повече.

— Разбира се — отговори. Изглеждаше нетърпелив.

Усмихнах се и повдигнах бялата си рокля така, че се разкриваше перфектна гледка към дантелените ми бикини и издадох бедрото си напред.

Дорнан подсвирна.

— Доста добър татус са ти направили, миличка.

— Направих си го за теб — казах и се усмихнах срамежливо. — Знам, че всичките ти момичета имат.

Синовете не изглеждаха впечатлени. Всъщност повечето от тях изглеждаха отегчени до смърт.

Каква ирония само. Колкото и хитри да бяха всички, не осъзнаваха, че пред тях стоеше техният съдия, жури и палач, изрисуван с рози и мастило.

Сърцето ми препускаше от мисълта какво щях да им причиня.

Двадесет минути по-късно се намирахме в стаята на Дорнан в жилищната сграда на клуба. Знаех, че си има къща, но вероятно съпругата му живееше там. Бедната жена. След унизителното претърсване ме довлече тук набързо, далеч от любопитните погледи на синовете си и колегите си в клуба. Бях облекчена и в същото време раздразнена. Облекчена, защото не се налагаше да разигравам фарса си пред толкова много съмнителни мъже или да танцувам в шоуто с превързана страна. Раздразнена, защото колкото и голяма да беше тази стая, не можех да дишам спокойно в нея, тъй като прозорците имаха метални решетки, а това означаваше, че буквално бях хваната в капан. Насаме. С него.

Елиът бе скрил белезите ми добре, но ако някой знаеше какво да търси, ако се загледаше внимателно в кожата ми, щеше да ги забележи.

— Разбираш защо момчетата ми трябваше да те претърсят, преди да дойдеш тук, нали?

Разположих се на леглото, облягайки се на лакти и се опитах да си придам нехаещ вид.

— Разбира се. Не искаш някоя побъркана кучка да се настани в клуба ти.

— Или ченге — каза и ме погледна изпод гъстите си мигли. Господи, гласът му бе толкова дълбок, че усещах как думите му преминават през мен като товарен влак.

— Кога ще танцувам? — попитах го. Не ми допадаше идеята да съм затворена в една стая с него и отчаяно се нуждаех от свеж въздух.

Ухили се заплашително и стомахът ми се сви, като си спомних, че вече нямах телефон. Ония смотаняк го бе разбил веднага след като брат му хубавичко ме опипа с пръсти. Мамка му.

— Няма да танцуваш — каза Дорнан.

— О! — отвърнах, преструвайки се на разочарована. — Искаш да съм сервитьорка или нещо друго ли? Защото мога да ти покажа съчетанието си…

Коленичи пред мен, така че лицето му бе на сантиметри от моето. Усещах ментовия му дъх и мириса на афтършейв, примесен с пот. Не беше неприятна миризма, като изключим факта, че беше негова.