Лили Джърмейн - Седем синове

Ухилих се широко, когато няколко от момчетата се блъснаха и подсвирнаха одобрително, а момичетата, които приличаха на уличници, ме изгледаха от главата до петите с неприкрита завист.

Дорнан изщрака с пръсти и ме хвана за ръката.

— Идвай — каза. — Време е да тръгвам. — Заприпках след него като вярно кученце, запомняйки всеки детайл, който можех, за мястото.

Някои неща бяха променени, но други си бяха абсолютно същите. Дорнан все още беше задник — това определено не се бе променило.

Последвах го извън главната зала на клуба, надолу по тесен коридор с няколко врати, който водеше до огромна кухня с трапезария.

— Изчакай тук — каза, удряйки с пръст по една от масите. Седнах на стола и го погледнах.

— Защо трябва да чакам?

Облегна се отстрани на масата и се загледа в лицето ми.

— Просто чакаме, това е всичко.

Кимнах и се огледах наоколо. Снимки на членовете на клуба покриваха стените и гърлото ми се стегна, щом погледа ми попадна върху една от тях, която си спомнях до болка. Снимка, която бях носила със себе си през последните шест години. Моето копие сега се намираше в сейфа ми с друго фалшиво име в центъра на Ел Ей.

Баща ми.

Извърнах поглед настрани, убедена, че Дорнан ме наблюдава внимателно. Може и да ми беше позволил да отседна в клуба, но това далеч не означаваше, че ми има доверие.

Няколко минути по-късно Джейс нахлу в стаята, сякаш току-що бе излязъл с дрехите от банята. След себе си оставяше хлъзгави дири и когато се спря пред баща си, дирите се превърнаха в цяла локва.

— Мамицата му — каза Дорнан, надвесвайки се над сина си, въпреки че бяха почти на една височина. — Виж каква бъркотия направи, момче.

Джейс избърса влагата от лицето си и още повече капки вода закапаха по пода. Опитвах се да сдържам смеха си. Явно Джейс обичаше да лази по нервите на баща си.

— Трябваше да карам под дъжда. Отвън е истински ад.

Чак сега забелязах, че в едната си ръка държи моторна каска, която бе закачил за китката си с каишката за брадичка.

Дорнан поклати глава.

— Следващият път вземи някоя от шибаните коли — каза. — Не искам да ми умираш насред нищото.

Джейс кимна.

— Защо ме повика? Мислех, че днес искаш да остана в клуба.

Дорнан се размърда така, че Джейс да може да ме види. Когато ме забеляза, моментално доби безразличен вид.

— Трябва да отсъствам за ден-два — каза Дорнан. — Искам да й правиш компания, докато ме няма.

— На нея? — попита Джейс язвително. — Не трябваше ли точно тя да работи тази нощ?

Дорнан погледна към мен, след това към сина си и въздъхна.

— Виж, момче, нямам време да ти обяснявам сега. Тя е някак си специална, разбра ли? Реших, че ще е по-добре да остане тук и да прави компания на стареца ти.

Умирах си да се обадя, но знаех, че Дорнан харесва жените си тъпи и послушни, затова си държах устата затворена.

— Колко дълго смяташ да отсъстваш? — Джейс попита, изглеждайки напълно незаинтригуван.

— Най-много два дни — отговори Дорнан. — Накарай Кати да те замести в клуба. И, сине… — Привлече ме за рамото и ме изправи пред Джейс. — На твое място не бих допуснал някой от братята ти близо до Сами, разбираш ли?

„Да бе, наистина“ — помислих си.

— Но ти, сине, знам, че преживя тежко смъртта на Рейлийн, затова ако искаш да изпробваш това страхотно дупенце — той плесна задника ми с широката си длан, — давай смело, чу ли?

Цялото ми тяло подскочи при удара и аз погледнах въпросително към Дорнан.

Джейс гледаше баща си гневно и отказваше да погледне към мен, даже не регистрираше присъствието ми по никакъв начин.

— Не ми трябват остатъците ти — каза на баща си и на мен ми се прииска да повърна. Беше далеч по-трудно, много по-реалистично, отколкото си бях представяла, че ще бъде. Когато най-накрая Джейс погледна към мен, начинът, по който го направи, ме караше да искам да закрещя.

Беше доста различен от мъжа, който ми бе предложил стол и чаша с вода вчера, и пълна противоположност на момчето, което се бе опитало да ме спаси от всичко това преди години.

„Момчето, което бях обичала.“

— Сигурен ли си, че не си някой шибан педал? — попита Дорнан, очевидно бесен, че синът му отказва с такава лекота това, което той смяташе за доста щедро предложение.

Джейс завъртя очи.

— Сигурен съм, тате. А сега тръгвай, преди да си изпуснал момента. Бурята е доста силна и се влошава с всяка минута.

В същото време една гръмотевица разцепи небето над нас и аз подскочих нервно.