Адам Блейк - Измамата Мъртво море

— Или нещо друго. Така че не очаквай нормалност, Лио. Каквото и да ни чака в края на този път, ти гарантирам, че ще е откачено.

Продължиха с колата на юг, а градът прииждаше към тях на вълни. Безкрайните площи с бедняшки тухлени и бетонни постройки — стари и нови, съчетани в зловеща дисхармония — отстъпиха на делови квартали с небостъргачи от стомана и стъкло. Но после всичко се повтори в обратен ред и лъскавите кули и бастиони изчезнаха, за да бъдат заместени от още улици, пълни с прах, панелки и отчаяние.

Според пътната карта на Тилмън, която сигурно си бе купил от някоя бензиностанция, докато Кенеди беше спала, или бе измолил или откраднал от закусвалнята, бяха пристигнали в Шочимилко.

Не беше това, което Кенеди бе очаквала. Като знаеше с какви мащабни ресурси разполага Майкъл Бранд — можеше да прати екипи от убийци по всички континенти и да сваля самолети — очакваше да стигне до център на власт. Шеметно висока кула би изглеждала адекватна. Или ограден комплекс, нещо като модерна крепост, изолирана от прострелия се наоколо град.

Но Шочимилко нямаше нищо общо с тази престава. Беше индустриална зона, в по-голямата си част порутена. Улиците бяха широки, но през асфалта им бяха прораснали плевели, а единствените паркирани наоколо коли бяха пълни развалини. Сякаш караха през град, преминал през свой собствен малък апокалипсис. Сградите от двете страни на пътя бяха огромни, но от тях бяха останали само обвивките им. Всички прозорци бяха счупени, всяка каса на врата зееше празна и тъмна като уста на мъртвец. В спомените на Кенеди се раздвижи нещо, от което лъхна на смърт и опасност.

Тилмън завиваше напосоки.

— Доста време ще изгубим без точен адрес — промърмори той. — Не знаем дори приблизително къде отиваме, нито какво точно търсим.

— Електростанция 73 юг — каза Кенеди. — Точно в нея Бонвил е открил странности в ползването на енергия. И там трябва да отидем.

Тилмън кимна, но не беше много убеден. Започна да набира някакъв номер, после се поколеба.

— Приятел — каза той. — Но не те познава и много внимава пред кого да говори за работата си. Имаш ли нещо против?

— Давай — отвърна Кенеди. — И без това ми се иска да се разкърша.

Слезе от колата и с изненада установи, че навън е хладно. Отнякъде бе излязъл ветрец, а в небето бяха надвиснали гъсти облаци, които променяха светлината и я правеха неземна, сребристосива. В далечината се чу гръмотевица — наближаваше лятна буря с пречистващ дъжд. Кенеди се чувстваше мръсна до мозъка на костите си и копнееше да се измие с каквато и да е вода — гореща, студена или леко топла — докато пак усети тялото си както преди.

Тръгна бавно към края на улицата. Тук, насред град, населен с почти двайсет милиона души, цареше почти пълна тишина. Никой от тези двайсет милиона сякаш не живееше в Шочимилко, или поне на тази улица. Видя кафене, или поне фасада на кафене, на което с демонстративно високомерие бе написано El Paraiso — Рай. Прозорците бяха заковани с нагърчени ламарини и вкусните неща от рекламата (Енчиладас! Чилакилес! Бифтек!) като че ли нямаше никакъв шанс да се материализират.

Ресторантът приличаше на джудже в компанията на бегемоти и мъртъв като тях. Кризата на късния монополистичен капитализъм също като ангела на смъртта не проявява милост към никого, който не носи вълшебния знак на божието благоволение на вратата си.

Кенеди стигна до ъгъла и спря. Срещу нея от другата страна на улицата с две платна — достатъчно широка, за да може в средата й да бъде посадена редица от дървета, но напълно пуста — имаше складов комплекс, състоящ се от една голяма масивна сграда и безброй малки панелни постройки, боядисани във военно сиво. Няколко малки прозореца високо под покривите едва ли изобщо пропускаха някаква светлина. Оградата все още беше здрава, макар на портата да имаше масивен катинар. Над входа на стоманени стълбове бяха качени охранителни камери, обърнати и към двете посоки на улицата.

Кенеди се изсмя на глас — просто не можеше да повярва какво виждат очите й.

Чу стъпките на Тилмън зад себе си и се обърна.

— Всичко това — каза той и посочи пространството край тях, като разпери ръце — Електростанция 73 юг обслужва всичко в радиус от три километра. Ще трябва да пробваме нещо друго, Кенеди. Ако Бонвил е говорил с някого за работата си или е подал доклад, може би ще успеем да стесним територията. Иначе ще трябва да опитаме…

Най-накрая млъкна, когато видя какво му сочи Кенеди от другата страна на улицата — сивия склад.