Том Харпър - Тайната на мъртвите

А дали са грешки? По-голямата част от паметта й се беше върнала, но все още имаше слаби места. Подобно на стара надраскана плоча, която може най-неочаквано да зацикли или да прескочи.

— Прекрасна гледка.

Марк беше застанал пред дългия прозорец, който гледаше надолу към Куинстаун Роуд, редиците къщи, магазинчетата за риба и картофки, струпани в долината, парка „Батърси“ и арките на мостовете над Темза по-надолу. Беше настоял да я изпрати до горе. Тя установи, че с хапчетата в кръвообращението си не може да каже „не“.

— Говорих със службата — продължи той, весел както обикновено. — Поръчаха да ти кажа, че няма нужда да бързаш да се връщаш. Ще ти разпишат толкова отпуска, от колкото имаш нужда.

Аби стоеше в кухненската част и гледаше надолу към него. Горният етаж на апартамента беше отворен, три помещения бяха натикани в площта на едно, затова кухнята се издигаше няколко стъпала над жилищната част. Изпита усещането, че се рее над него.

Не ме карай да стоя тук , помисли си тя.

Той бръкна в сакото си и й подаде визитка с емблемата на Външното министерство. Марк Рийд, Служба за балканско сътрудничество.

— Обади се, ако имаш нужда от нещо.

Едва оцеля през почивните дни.

В петък се насили да отиде до Клапам Хай стрийт, за да купи малко дрехи. Денят беше сив и облачен, но не беше студено и усилията да върви с бинтовете я накараха да се облее в задушаваща пот. Беше си мислила, че излизането ще й се отрази добре, но щом се озова сред тълпите на главната улица, се почувства самотна. Толкова много хора, които нямаха нищо общо с нея. Когато се върна вкъщи, пробва телефона си, но нямаше сигнал. Вероятно телекомът го беше изключил. Поне имаше телевизия, макар по все по-нападателните писма от телевизионната компания да личеше, че ако можеха, щяха да изключат и нея.

В събота понесе пътуването с автобус до Слоун Скуеър, за да купи евтин преносим компютър и предплатен мобилен телефон. Тълпите бяха по-големи от предния ден, но откри, че може по-добре да ги изключва. Крачеше сред тях като призрак — никой не я забелязваше. Вечерта започна да рови из рекламите на предлагащите храна за вкъщи заведения, докато не намери едно, чиято храна не изглеждаше отровна, и изгледа няколко риалити предавания, в които търсеха таланти, а после тъпи филми, докато не й досадиха толкова, че й се доспа.

В събота прекара три часа в бърникане на телефона и компютъра и изпита нелепо чувство на триумф, когато телефонът най-сетне докара абревиатурата на една от търсачките върху екрана на лаптопа. Опита се да си влезе в електронната поща, но не можа да си спомни паролата. Изчете новините и веднага забрави по-голямата част от тях. Потърси статиите за нападението във вилата и се изненада от малкия им брой. Само една от тях даваше нещо повече от най-обща информация — беше статия в черногорското списание „Монитор“. Едно от изреченията особено се набиваше в очи.

„Полицията решително отхвърли хипотезата, че може да е забъркана известна криминална организация.“

Хипотеза? Чия хипотеза? Колкото и да търсеше, това беше единственият коментар, който можа да открие за случилото се.

Тези нощи кошмарите я върнаха обратно във вилата. Събуди се в студена пот, кожата под превръзката я сърбеше толкова силно, че й се дощя да я разкъса, дори това да означаваше, че ще умре от загуба на кръв. Грабна новия си телефон от нощното шкафче и се вторачи в часовника, сякаш можеше да накара минутите да минават по-бързо.

Първото, което направи в понеделник сутринта, беше да набере номера на визитката.

— Здрасти, Марк. Обажда се Аби. От Косово.

— Да. Как си?

— Добре. Наистина добре. — Никога не им позволявай да те съжаляват. След това добави забързано: — Може ли да дойда да се видим? В службата?

Пауза. Не иска да ме вижда , помисли си Аби. Цялата тази загриженост е просто дипломация. Нали за това му плащат.

— Разбира се.

— Кога?

Вероятно беше чул нотките на отчаяние, които правеха гласа й остър.

— Следобед.

Гробовните стени на двореца Уайтхол се извисяваха огромни над улица „Кинг Чарлз“. Модерните сгради се издигаха много по-високо, но им липсваше мащаб: умението на архитектите на фамилия Стюарт 10 10 Шотландската кралска фамилия, която управлява Англия и Шотландия от 1606 до 1649 и 1660 до 1714. Дворецът Уайтхол изгаря при пожар през 1698 г. — Б.пр. да накарат посетителите да се чувстват като джуджета. Аби мина през огромната тройна порта на Външното министерство, предостави чантата си за проверка и каза името си на приемното гише. Една от камерите на стената се извъртя и я засне. Машината изплю временен пропуск. Аби заключи телефона си в малко шкафче и седна с останалите молители и тъжители, за да чака Марк да слезе и да я спаси.