Джоузеф Файндър - Часът нула

— Откога работиш за терористите? — ехидно подхвърли човекът от АНС, Боб Холпърн.

— Отлично съзнавам какво говоря, Боб — отвърна му Филипс. — Не желая да бъда безпокоен през пет минути от някой хапльо в Съвета за национална сигурност, който не може да различи „Калашников“ от клечка за сладолед. Това означава никакви работни групи и никакви доклади до агенциите, от които са ви командировали. Нищо. Никакви следи в писмена форма. Нищо, ясен ли съм? — Той се надигна от стола си. — Няма да правим от мухата слон, окей?

Около час след приключване на оперативката специален агент Ноа Уилки, човекът на ФБР, придаден към Центъра за борба с тероризма, стоеше в затворения двор между старата и новата сграда на ЦРУ и пушеше. Чу някой да го вика, обърна се и с изненада видя приближаващия се Пол Морисън, заместник-директор на Центъра. Морисън не беше пушач — какво тогава търсеше тук?

— Ноа — каза заместник-директорът, — хареса ми идеята ти за архивите на ЩАЗИ.

— ЩАЗИ… — обърка се за момент Уилки, издуха дима и се сети. — Аха, да… благодаря.

— Ти май четеш онзи запис точно като мен. — Ноа сбърчи вежди, опитвайки се да реши за коя от възможните интерпретации става дума. — Искам да кажа, че и аз мисля, че е възможно да сме изправени пред потенциално крайно сериозен терористичен акт — побърза да обясни Морисън. — Почувствах още, че и ти не си съгласен с начина, по който директорът се опитва да игнорира нещата.

Уилки всмукна дълбоко, замисли се над чутото и отново изпусна струя дим.

— Чувал ли си приказката: „Шефът може невинаги да е прав, но винаги е шеф“?

Морисън кимна и за момент замълча, после попита:

— Как е Дюк? Не съм се виждал с него не помня откога.

Пери „Дюк“ Тейлър — прекият началник на Уилки във ФБР — беше помощник на заместник-директора на отдел „Разузнаване“ и едновременно с това ръководител на секция „Антитероризъм“ на Бюрото.

— Оо… Дюк е добре — неопределено отговори Уилки. — Все си е такъв.

— Синът му най-сетне влезе ли в колеж?

— Сега кара подготвителната година. В Диърфийлд, мисля. После ще кандидатства отново.

— Хм — проточи Морисън. — Ако се е метнал на баща си, ще се справи с лекота.

— Аха — съгласи се Уилки.

— Обзалагам се, че Дюк би погледнал на информацията от АНС също като теб — каза Морисън.

„Това било значи“, досети се Уилки.

— Сигурно е така — сухо отговори той, — особено ако му я покажа. Обаче чу какво каза Хойт.

— Но от друга страна — изтъкна Морисън, — не е ли вярно, че лоялността ти на първо място е пред Бюрото.

— Ситуацията всъщност е по-сложна. Трябва да се придържам и към процедурата в Управлението.

— А кой казва, че Хойт представлява ЦРУ? — позасмя се Морисън. — Възможни са различни гледни точки, нали?

Уилки отново сбърчи вежди в размисъл и в този момент Морисън се обърна да си върви.

— Искаш да кажеш, че…

— Просто казвам следното — отговори му Морисън със загадъчна полуусмивка. — Да приемем, че следата е истинска и някой близък ден една бомба гръмва. Кого ще линчуват? ЦРУ? Съмнявам се. Ако няма замесени чужденци, тогава въжето е за вас, пичове. Поредната издънка на ФБР, схващаш ли? Първо Уейко 16 16 Става дума за операцията на ФБР срещу сектата „Давидов клон“, когато обградената ферма се запалва и всички вътре загиват. — Б.пр. , после Световния търговски център, след това Оклахома Сити, сега това. И нека предположим, че директорът научи, че един от неговите агенти действително е знаел за акта предварително, но нищо не е казал… — Морисън поклати глава, сякаш не можеше да си представи мащаба на последиците. — Както и да е, онова, което исках да ти кажа, е, че трябва да се осланяш на собствената си преценка.

През седемте месеца на командироването си в Центъра за борба с тероризма в щабквартирата на ЦРУ в Лангли специален агент Ноа Уилки съвсем рядко бе отскачал до старата си работа — зданието „Дж. Едгар Хувър“ на Пенсилвания авеню между Девета и десета улица, Вашингтон. Повечето от работата му можеше да се свърши по телефона и по секретния факс.

За нещастие през тези седем месеца тук не се бе случило нищо особено. Работата беше рутинна и се въртеше около спазване на бюрократичната процедура. Оперативката тази сутрин бе нещо по-различно. Подадената от АНС информацията го бе заинтригувала. Въпреки опита на директор Хойт да омаловажи нещата, Уилки чувстваше, че се готви нещо голямо. А тази странна среща с Пол Морисън извън новата сграда… какво ставаше всъщност? Морисън явно го подканяше да запознае Дюк Тейлър с развитието на нещата, но защо? Дали водеше задкулисна борба за власт със своя шеф? Или се опитваше да намекне, че независимо от приказките на Хойт Филипс, ЦРУ тайно ще разработи следата, за да измъкне от ФБР и всички останали заслугата за предотвратения терористичен акт? А може би Пол Морисън само се опитваше да използва ФБР за свършването на рискованата работа като подхване разследване, на което ЦРУ няма право?