Джоузеф Файндър - Часът нула

— Това е кодово име — поясни Морисън. — И не намерихме нищо подобно на него в нашите бази данни.

— Дявол да го вземе! — не се сдържа някой.

— Германец — подсказа Ноа Уилки. — Дали да не направим справка в архивите на ЩАЗИ. — Досиетата на вече несъществуващата източногерманска тайна разузнавателна служба ЩАЗИ бяха иззети след падането на берлинската стена и сега бяха притежание на западните служби, най-вече на Германската разузнавателна агенция. В архивите имаше информация и за терористи, подкрепяни навремето от източногерманците.

В този момент Маргарет О’Конър зададе въпрос към всички:

— Добре, кой е най-умният жив терорист?

— Карлос Чакала — подсмихна се един от аналитиците на ЦРУ.

— Не, той е само най-небрежният жив терорист — възрази друг, без да скрива пренебрежението си.

Легендарният Карлос — с истинско име Илич Рамирес Санчес — бе в основата на няколко от най-ужасяващите терористични актове през 70-те години, но въпреки страховитата си репутация всъщност бе един престорено сантиментален тип, пристрастен към жените и алкохола. Напълнял до неузнаваемост и престанал да действа, той бе прекарвал дните си като заклещено без изход животно в занемарен апартамент в Дамаск. Краят бе дошъл през август 1994 година, когато французите го бяха отвлекли от Судан и го бяха натикали в подземна килия на затвора „Льо Санте“ в Париж.

— Истинският въпрос — уточни Джарвис от ЦРУ — е кои са най-опитните терористи от онези, които познаваме, за които не знаем къде се намират в момента?

— Да, това е проблемът — съгласи се Морисън. — Най-опитните терористи, за които знаем. Защото за наистина най-добрите — онези, които като сенки не са оставяли следи — ние сигурно все още нямаме досиета. И всъщност каква е дефиницията на думата „терорист“? Кой е терорист? Онзи, който изработва бомбите на ИРА? Кадафи? Някой от мнозината Абу: Абу Нидал, Абу Абас, Абу Ибрахим? Или цяла страна като Сирия например?

— В случая очевидно става дума за отделен човек, при това мъж — каза О’Конър. — Някой, за когото са знаели, че е свободен и може да поеме поръчката. Може би някой от компютърните гении ще използва DESIST, за да състави списък на известните терористи с психологически профили и всичко съществено за тях. — DESIST беше доста тромавата за използване база данни на ЦРУ, в която бяха въведени всички факти за терористичните операции.

— Пак се увлякохте — обади се Хойт Филипс. — Готови сте да похарчите маса пари за изключително скъпи справки в преследване на мираж. Напомням ви отново: още изобщо не сме сигурни, че става дума за нещо реално.

Настана дълго мълчание, нарушено накрая от Ноа Уилки:

— А готови ли сме да рискуваме да сбъркаме?

— Опасявам се, че трябва да се съглася с Ноа — каза Морисън на шефа си. — Налага се да действаме като че ли разполагаме със солидни факти.

Филипс въздъхна престорено.

— Ако… повтарям ако… решим да действаме, аз искам информацията за тази операция да остане тук, в тази зала. Не желая да се боря с Белия дом. Не искам да усещам във врата си дъха на Съвета за национална сигурност.

— Добре — успокои го Пол Морисън. — Ние тук сме единствените извън АНС, които знаем за това.

— Отлично — каза Филипс. — И нека да си остане така. Съдържанието на прехванатия разговор — и самият факт на неговото съществуване — няма да напускат тази стая. Нищо, повтарям — нищо, да не стига до CACTIS 14 14 От Computer Automated Counter Terrorism Intelligence System (Компютърна система за разузнавателна информация относно тероризма). — Б.пр. . — Това бе новата засекретена срещу подслушване комуникационна мрежа, представляваща по същество система за обмен на документи чрез средствата на електронната поща, свързваща АНС, ЦРУ, Департамента, РАМО и останалите ведомства, имащи отношение към борбата срещу тероризма. CACTIS бе станала достъпна през април 1994 и бе дошла на мястото на старата система, известна като FLASHBOARD 15 15 „Табло за новини — мълния“. — Б.пр. . Естествено между CACTIS и предназначената за вътрешно ползване база данни на ЦРУ имаше „междина“, предпазваща архивите на ЦРУ от неоторизиран достъп на външни лица.

Междувременно Филипс продължи:

— Още не съм убеден, че имаме солидни основания да предприемем каквото и да било. Когато това стане, ще бъда повече от доволен да сформирам работна група или нещо подобно. Дотогава нямам желание да прахосвам ресурси по този въпрос. Моето решение е: да се остави без последствие!