Джоузеф Файндър - Часът нула

ГЛАС 2: Така ли? Отлично. Кога (…) оперативната квартира в Ню Йорк? (провал в приемането)

ГЛАС 2: (провал в приемането) ли е обектът?

ГЛАС 1: Уорън Елкинд (пропусната дума)… атън Банк включително (провал в приемането).

ГЛАС 2: О, добре. Значи той има сериозни намерения по въпроса?

ГЛАС 1: Наел е професионалист.

ГЛАС 2: Не се и съмнявам в това. Виждал съм досието на въпросния тип. Вероятно най-умният (трисекундна пауза)… хм, жив…

ГЛАС 1: … глупавите не оцеляват…

ГЛАС 2: … знам. Но съм загрижен… какво ще стане, ако той се окаже неудържим? Искам да кажа, че той едва ли е, по-скоро не е напълно управляем.

ГЛАС 1: … свърши работата.

ГЛАС 2: Без да оставя следи?

ГЛАС 1: За него ще се погрижат.

ГЛАС 2: Ясно. Не се съмнявам. Но ние… нас нали няма да ни свържат със случилото се? Защото да унищожиш Уолстрийт… хм, нали видя какво стана с акцията в Световния търговски център и атентата в Оклахома Сити? Не се успокоиха, докато не намериха хората. Ако се разкрие по някакъв начин, че сме замесени…

ГЛАС 1: … не може да стане. Шефът знае какво прави.

СТРОГО СЕКРЕТНО, КОД „УМБРА“

— И така — прочисти гърлото си Хойт Филипс. — Тук може да има нещо, но може и да няма.

— Не знам дали двамата четем един и същи документ — изумено възкликна жената срещу него от другата страна на дългата заседателна маса. Казваше се Маргарет О’Конър и бе дребна, енергична, трийсет и четири годишна жена с късо подстригана кестенява коса, лице обсипано с лунички и изненадващо плътен глас. Тя беше офицер за връзка с Бюрото за разузнаване и изследвания към Държавния департамент.

Филипс повдигна гъстите си бели вежди и предупреди:

— Хайде да не правим от мухата слон, приятели. Това, с което разполагаме, е запис на двама души, разговарящи по заобиколен начин…

— Хойт… — прекъсна го симпатичен негър малко над четирийсетте, в син костюм и очила с рогови рамки. Казваше се Ноа Уилки и беше офицер за свръзка с ФБР, командирован тук, в Лангли, вече от седем месеца. — Неоспоримо е, че те имат предвид терорист… „Вероятно най-умният жив“… нает от човек, за когото може да се предполага, че е техният „шеф“. Те очевидно се страхуват, че този тип може да не е „напълно управляем“, което означава, че той действа от тяхно име, за да изпълни задачата, за която са го наели.

— Ноа — търпеливо обясни Филипс, — ако познаваш добре начина, по който АНС подава информация, сигурно си наясно, че до нас винаги стигат откъслечни фрази от телефонни разговори, които неизменно звучат по-страшно, отколкото в действителност. За бога, не знаеш ли, че когато някой студент от МТИ, прекарващ ваканцията си из кръчмите на Виена, се обади на приятеля си в Лондон и спомене думата „бомба“, като например „… снощи се натрясках и сега главата ми е като бомба — готова да експлодира“, това задейства някакъв компютър някъде и в резултат те измъкват посред нощ за ушите от леглото?

Заместник-директорът Морисън гледаше началника си и се питаше дали Филипс наистина не дава пет пари за прехванатия разговор, или просто клати стола на заместника си по някакви свои съображения. Всъщност сам директорът бе одобрил идеята на Морисън това съвещание да се проведе час и четвърт по-рано от обикновено, но може би Филипс сега се опитваше деликатно да се дистанцира. Възможно ли бе да смята разговора за невинен? Или просто правеше стойки?

— Хойт — тихо се обади Морисън, — струва ми се, че си заслужава да погледнем на нещата малко по-сериозно. В записа се споменава „обектът“ и почти няма съмнения, че това е „Манхатън Банк“. Двамата обсъждат възможността „работата“ да бъде свършена, без да се оставят следи. Опасяват се да не бъде разкрито, че са замесени. Споменават за „унищожаване на Уолстрийт“…

— Любопитно, какво точно би могло да означава това? — намеси се Уейн Картър, офицер за свръзка с РАМО.

— Не знам. Честно казано това може да е само преносен израз — призна Морисън. — Но те самите правят паралел с експлозията в Световния търговски център и атентата в Оклахома Сити.

— Знаем ли кои точно са тези двамата? — Въпросът на Маргарет О’Конър беше към офицера за свръзка с АНС, Боб Холпърн.

— Не, не знаем — отговори Холпърн. — Записаният фрагмент е привлякъл вниманието на нашите крипита заради необичайния алгоритъм на зашифроване. Никога не били виждали нещо подобно.

— Е, добре, поне разполагаме с име — обади се служителят от Оперативно управление на ЦРУ, Ричард Джарвис. — Името на терориста, нали? Хайнрих Фюрст? Това е страшно много в сравнение с други случаи.