Джоузеф Файндър - Часът нула

След известно време той отиде в Статистическото бюро в Мадрид, положи клетва в името на испанския крал и се отказа от американското си гражданство. Превърна се в испанец, живеещ в Женева, и престана да пътува с полетите на авиокомпаниите, защото се страхуваше от ловци на престъпници, за чиито глави е обявена награда. Като богат човек в деликатна ситуация, той бе очевидна жертва. Щяха да го отвлекат и или щяха да му поискат откуп от примерно един милиард долара, или щяха да го предадат на американското правителство. Затова летеше само с частен самолет.

Напоследък обаче възможността да бъде задържан много не го вълнуваше. Светлината в живота му бе изгаснала. Бяха убили жена му и дъщеря му, самия него го бяха приковали в инвалидна количка. Но за всичко щяха да си платят прескъпо.

Дайсън седеше в електрическата си количка пред огромното писалище — дребен плешив мъж с ръце и череп, покрити от старчески петна, безмилостен поглед в стоманените очи и пура „Маканудо“ в устата. Вратата се отвори и влезе Мартин Ломакс. Висок, слаб, започващ да оплешивява, Ломакс изглеждаше безличен, но бе верен.

Той седна в любимото си бяло кресло до писалището и извади химикалка и бележник, сякаш вадеше револвер от кобур.

— Искам да бъда сигурен — с присъщата си методичност се обърна към своя помощник Дайсън, — че изцяло сме се изтеглили от фондовата борса.

Ломакс вдигна поглед леко озадачен, разбрал, че фразата е по-скоро въпрос, отколкото нареждане. После погледна за всеки случай часовника си, за да се увери, че не бърка датата.

— Да — потвърди той. — Изтеглихме се. Ще станат три дни.

— А банката на Федералния резерв? Има ли някаква промяна в нейната политика?

— Никаква. Федералната банка повече няма да спасява частните банки. Данните, въз основа на които знаем това, са повече от надеждни. Вашингтон нарича това „банкова реформа“ — когато едрите вложители бъдат оставени да потънат заедно с фалиралата банка. На най-високо ниво се счита, че банките гонят бърза печалба и не спазват финансова дисциплина, така че всеки фалит би бил един добър урок.

— Отлично. — Дайсън завъртя количката си и с тъга в погледа надникна през високия френски прозорец към стелещата се пелена на дъжда. — Защото нашият човек вече действа.

Пол О’Морисън, заместник-директор на Центъра за борба с тероризма към ЦРУ, припряно влезе в залата за съвещания, в която го чакаха събрани по спешност двайсет и петима души, и подаде разпечатките на директора на Центъра Хойт Филипс, който задържа най-горното копие и прехвърли за раздаване останалите.

Реакцията не се забави — беше бърза, но сдържана. Изненадата се прояви в разменени шепнешком реплики, последвани от мрачна тишина.

Центърът за борба с тероризма — самото му съществуване до неотдавна бе една от най-стриктно охраняваните тайни на ЦРУ — бе основан през 1986 година, за да ликвидира все по-обезпокоителната неспособност на правителството да реагира адекватно на засилващата се вълна от международен тероризъм.

Идеята за създаването му бе проста: да се даде възможност на близо дузината агенции в рамките на американското правителство — от ФБР до Държавния департамент и от Пентагона до Сикрет сървис — да концентрират на едно място разузнавателната информация, постъпваща от цял свят, с цел да бъдат ефективно координирани всички усилия, насочени за борба с тероризма.

Обикновено оперативките се провеждаха три пъти седмично в 8:45 сутринта. Сегашната обаче бе обявена за 7:30 — най-ранният час, когато би могло да се съберат всички служители.

Ситуацията още не беше кризисна, но не бе и далеч от това.

Пол Морисън бе събуден в четири и половина сутринта от дежурния в Центъра, който на свой ред бе алармиран по спешност от заместник-директора на сектор „Телекомуникации и компютърна обработка“ към АНС, във връзка със съобщение, получено по каналите на електронното разузнаване и нуждаещо се от нечие незабавно внимание. Когато Морисън бе влязъл в кабинета си в Центъра, на бюрото му вече го чакаше разпечатка на прехванат телефонен разговор, изпратен по засекретената факс линия от АНС.

АГЕНЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ

СТРОГО СЕКРЕТНО, КОД „УМБРА“

ДОСИЕ: TCS-1747-322

ДО: Д/СТКО, ЗД/СТКО, Д/АНС

СЪДЪРЖАНИЕ: СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРЕХВАНАТ КОДИРАН РАЗГОВОР. РАЗПЕЧАТКА НА ПЪЛНИЯ РАЗШИФРОВАН ТЕКСТ.

ГЛАС 1: … Господин Хайнрих Фюрст (Фърст?) прие предложението за продажба.