Джоузеф Файндър - Часът нула

— Да. — Пак не я погледна.

— Заради уикенда е, нали? — досети се изведнъж Сара. След два дни беше събота, а това означаваше ден с баща му.

Джаред продължаваше да чете, сякаш не я бе чул.

— Тревожиш се за събота — настоя тя.

Едва сега той я погледна.

— Не. — Устните му бяха леко извити от сарказъм. — Не се „тревожа“ за събота.

— Но не я очакваш с нетърпение?

Въпросът й го накара да се поколебае.

— Не — призна той тихо.

— Искаш ли да поговорим за това?

— Не, не ми се иска. — Каза го още по-тихо.

— Не искаш ли татко да дойде тази събота? Не е необходимо да правиш онова, което не искаш, нали знаеш?

— Знам… Не знам. Няма нищо. Само… — гласът му заглъхна, — защо той винаги се държи така?

— Защото си е такъв. — И двамата разбираха, че тази фраза не обяснява нищо. — Всички ние понякога не знаем какво правим, а татко…

— Да, знам. Той просто си е такъв. — Джаред решително заби поглед в книгата и добави: — Но да знаеш как мразя това.

Може би най-голямата трудност в борбата с тероризма е да решиш какво да игнорираш и на кое да обърнеш специално внимание. Изправен си пред камара разузнавателни данни и повечето от тях са шум в системата: разговори в леглото, прехванати телеграми, слухове. Деветдесет и девет процента от тази информация е напълно безполезна.

От друга страна, последствията от игнорирането на някоя невинна забележка могат да бъдат невъобразими. Всеки професионалист в разузнаването, отхвърлил следа и позволил макар и несъзнателно това да доведе до изпълнението на терористичен акт, може да бъде обвинен и морално, и професионално за смъртта на човешко същество… или за гибелта на стотици хиляди.

Кариерата на Дюк Тейлър се градеше върху няколко негови таланта: от способността му да се сработва практически с всекиго, през аналитичния му ум, до уменията му в голфа. Не на последно място в списъка на талантите му беше острият му нюх — онова качество, което разграничава чиновника в разузнаването от професионалиста.

И точно този инстинкт сега му казваше, че Ноа Уилки е прав, а следователно ЦРУ греши: някой някъде подготвяше грандиозен терористичен акт.

Малко след разговора с Уилки той повика двамата си най-добри помощници Ръсел Улман и Кристин Виджиани — и двамата аналитици в секция „Антитероризъм“ — и ги запозна с информацията от АНС. Улман, широкоплещест мъж с арийски черти, родом от Минесота и малко над трийсетте, беше специалист по оперативните въпроси. Виджиани, с няколко години по-голяма от него — по изследването на разузнавателна информация.

— По причини, върху които не мога да се разпростирам, всичко, което ви казах, си остава между нас — каза им Дюк накрая. — Искам да направите каквото е необходимо момчетата от Форт Мийд да добавят няколко имена в работните си списъци от ключови думи: Хайнрих Фюрст и онзи приятел Елкинд. Ръсел, ще можеш ли да съставиш предложение за списък с ключови думи?

— Да — каза Улман, — но как да помолим АНС за това, след като се предполага, че не знаем нищо по въпроса?

— Остави го на мен, Ръс. Нали затова съм тук — дипломацията е по моята част. За вас остава вдигането на тежести. Крис, виж какво можеш да извадиш за Фюрст. Накарай Кендал или Уенди да направят пълно претърсване в базите данни. Уенди може да се окаже по-подходяща. Тя е добре с германските езици, ще може да излезе със свои идеи за алтернативни начини на изписване на името и прочее. Свържете се с нашите аташета в Германия и Австрия и ги инструктирайте да направят дискретни проучвания — може нещо да изскочи.

Тя кимна и си отбеляза в бележника.

— Ще опитам — в гласа й звучеше съмнение, — но съм сигурна, че това не е истинското му име.

— Добре, нека първо видим какво ще научите. Не забравяйте и за нашите хора. Не е изключено някой да знае нещо. Открийте всички, които знаят каквото и да било за Елкинд и „Манхатън Банк“. Агенти, служители в архива, дори миячите на коли. Уенди ще ти помогне. Утре сутринта искам на бюрото си разпечатка от досиетата на всички заподозрени терористи.

— Шегуваш се! — каза Улман.

— Включете колко искате хора, окей? Но помнете, искам не само обичайните заподозрени, а всички, които дори бегло се мярнат на екрана. Всеки терорист с досие. Налага се да започнем на максимално широк фронт.

Бракът на Сара с Питър Кронин беше загадка, която с времето само се задълбочаваше. Конкретната причина, поради която го бе сключила, бе пределно проста: беше забременяла от него. Това обаче пораждаше няколко въпроса: защо бе решила да задържи детето, защо бе сметнала, че може да се омъжи за него, след като съзнаваше, че той просто я бе свалил, и най-сетне, най-големият въпрос от всички — какво я бе привлякло в него на първо място?