Джоузеф Файндър - Часът нула

— Това е невъзможно — възрази Бауман. — Излитам довечера.

— Довечера ли?! — изненада се искрено Тремо. — Е, това вече е изключено.

— Ще го купя без идентификационен номер.

Тремо сви рамене и разпери безпомощно ръце.

— Ако можех да го направя, повярвайте ми, щях да го сторя с удоволствие. Но аз съм задължен да въведа в компютъра идентификационния номер на всеки продаден апарат редом със серийния му номер. В противен случай компютърът няма да допусне изнасянето му от склада.

— Вижте какво ще ви кажа — тихо проговори Бауман, извади от вътрешния си джоб плик и започна да отброява банкноти от по хиляда франка. — Намирам се в затруднено положение и се налага да се сдобия с този апарат незабавно. Готов съм да ви платя… — той не спираше да брои — щедро… за разбирането, което, вярвам, сте склонен да проявите по въпроса. Сигурен съм, че има начини да се заобиколят съществуващите глупави разпоредби като тази, съгласен ли сте?

Тремо изчака Бауман да отброи и последната банкнота от пачката, после придърпа купчинката към себе си и провери сумата. Накрая вдигна поглед към Бауман и със затруднение преглътна. Гърлото му беше абсолютно сухо.

— Да, господине — каза той и леко кимна. — Има начини.

Няколко часа след като Едуин Чу и Джордж Фрешет, криптоаналитици на АНС, получиха кодирания фрагмент от телефонния разговор, прехванат от шпионския спътник над Швейцария, Едуин Чу разби кода.

Всъщност сториха го суперкомпютрите „Крей“, използвайки няколко техники, неизвестни на света навън. В интерес на истината Едуин Чу направи всичко каквото можа, за да помогне на компютрите, играейки ролята на пилот инструктор, седнал на задната седалка в самолета.

АНС винаги се интересува от нови схеми на зашифроване, така че работата, която Чу свърши заедно с „Крей“ късно през нощта и в малките часове на следващия ден, не беше само за да задоволи собственото си любопитство.

Макар по-скоро да ставаше дума най-вече за това.

Но не се оказа лесно. Ако Чу заемаше по-висока длъжност и имаше по-солидни връзки, щеше да се справи за около час, вместо за онези осем часа, за които свърши в действителност. Намерението му бе да използва последния модел „Крей“, но трябваше да преглътне дадения му по-стар суперкомпютър.

— Донякъде се надявах това да е RC-4 — обясни той на Фрешет, имайки предвид предлагания за широко ползване пакет за шифроване. Единствените програми, които АНС позволява да бъдат изнесени извън границите на Съединените щати, са онези, които използват дължина на ключа под 40 бита 13 13 Това отговаря на число към 1000 милиарда (10¹²). — Б.пр. . Най-известни измежду тези пакети са RC-2 и RC-4 — настройваеми шифри с прилична надеждност… но не и срещу АНС, където използват високочестотни интегрални схеми, специално проектирани да се справят с тях за няколко минути. — Нищо работа — скромно обясни той на Джордж Фрешет, подавайки му втори комплект слушалки. — Изглежда пак е работа на онази крипто фирма в Цюрих, която произвежда новите телефони с кодиране на гласа и която каза на Агенцията да го духа.

— Значи върви им бизнесът — промърмори Фрешет.

— Казвам ти, само те са. Компанията била основана от някакъв руснак емигрант, специалист по кодиране, който навремето работил за Осмо управление на КГБ. — Осмо управление на бившето КГБ отговаряше за сигурността на целия зашифрован радиотрафик на Съветите. — Един от най-кадърните им хора. Говори се, че бил голяма работа. Писнало му да работи с допотопна техника, когато всичко рухнало и парите свършили. За него това означавало, че няма кой да реализира последните му големи идеи. И станал капиталист.

— Хм…

Чу обясни, че руснакът разработил свой собствен алгоритъм на зашифроване още по времето, когато работил за КГБ. КГБ, разбира се, не му позволило да публикува нищо в някое математическо списание. Когато станал частник, руснакът запазил тайната само за себе си.

Което се оказало голямата му грешка.

Един от големите парадокси в света на криптографията е, че в колкото по-голяма тайна се пази дадена програма за зашифроване, толкова по-ниско е нивото на нейната надеждност. Ако не направиш идеята си достъпна за хакерите по целия свят, никога няма да разбереш скритите й слабости.

В конкретния случай, продължи обясненията си Чу, алгоритъмът залагал на невъзможността да се изпълни в обратен ред сложна полиномиална функция, но АНС бе успяла да реши проблема преди две години. Създателят най-вероятно не предполагаше това, а още повече щеше да се изненада, ако знаеше, че АНС бе изчислила предварително голям брой частни решения и ги бе записала в паметта на компютрите си, което пък бе дало шанс на Чу да подхване сложните полиноми и да ги сведе до по-прости.