Джоузеф Файндър - Часът нула

Гласовете от другата страна се засилваха.

Тя стигна до рамката на вратата, плъзна се така, че застана директно пред нея, бавно, безкрайно бавно отпусна ръце, сякаш галейки се по гърдите, спусна ги по корема си, изпъна ги, свали ги, следвайки контура на тялото си мъчително бавно, докато напипа дръжката с две ръце. Завъртя я внимателно, но тя не поддаде, опита по-силно, но тя пак не помръдваше, накрая я натисна с всичка сила и тя се завъртя. Благодаря ти, Господи.

— Пристигнах — обяви тя.

— Слава богу — повтори мислите й глас отвън. — Отлично. Сега внимателно. Никакви резки движения.

Тя натисна вратата навън, внимателно, но решително.

И бавно.

Агонизиращо бавно, сантиметър по сантиметър. Никога не си бе представяла, че една врата може да се отваря толкова бавно…

… и чу някой да изкрещява:

— Дявол да те вземе, ще избухне!

— Всичко е наред! — извика тя на свой ред. — Разделят ни повече от петнайсет метра, сигурна съм!

Разнесоха се крясъци, вик, после съвсем внезапно и крайно изненадващо подът се надигна, чукна я леко по тила и едва сега тя осъзна, че всъщност някой я е натиснал да легне и да се отстрани от апаратурата.

Огледа се, видя, че на стълбището няма никого, и осъзна, че спазвайки правилника си, хората от екипа на Групата също са напуснали сградата.

— Добре, агент Кехил, да вървим! Мърдай! — разнесе се гласът на човека, който я бе натиснал да легне. Беше в свободен зелен комбинезон, подплатен с плочки от кевлар. На главата си носеше каска. — Махай се!

— Не! — внезапно извика тя. — Никъде няма да отида!

— Веднага изчезвай!

— Я ме остави! — изкрещя тя. — Ще стоя тук! Синът ми е тук!

— Махай се! Вън! Тази операция не е твоя, ние я поехме! Само Суарес може да остане, той ще включи машината.

— Съжалявам — непреклонно заяви Сара. — Ако нещо се случи, искам да бъда тук, за да помогна. След това ме дайте на съда. Изобщо не ме интересува!

Видя, че подполковник Суарес се усмихва.

— Права е — каза той. — Може да ми потрябва помощ. Нека остане.

Суарес насочи антената към бомбата и без предупреждение натисна бутона, изстрелващ свръхмощен импулс електромагнитна енергия.

Чу се силно изпукване. Сара, отдръпнала се встрани от генератора, почувства как косата на тила й настръхва и се изправя в буквалния смисъл на думата. Тялото й потръпна, сякаш импулсът бе минал през него.

Замириса на изгоряло.

Там, на двайсет метра от тях, се намираха натрупаните един връз друг сандъци, омотани с възпламенителен шнур. Отгоре беше черната кутийка на взривателя. Яркочервената точка на светодиода беше изгаснала.

— Това ли беше? — попита Сара.

— Ами… мисля, че да — отговори Суарес. — Ъъ… не детектираме никакво електромагнитно излъчване. Том?

Човекът в защитния комбинезон от кевлар потвърди:

— Спектралният анализатор не приема никакво поле на протичащ електрически ток. Значи в онова нещо не тече никакъв ток.

— Приближи се към устройството — заповяда Суарес.

Човекът с каската тромаво мина през вратата.

Сара затаи дъх и установи, че се моли наум.

Суарес й обясни:

— Там всичко е изгоряло, но импулсният генератор не може да унищожи механичен взривател, така че Том ще отиде да провери.

Том се приближи до взривното устройство, пристъпвайки бавно, така че не усети как кракът му докосва обтегнатата, почти невидима жица. Той разгъна плосък жълт екран, сложи го зад кутийката и насочи към нея малък цилиндричен предмет.

Суарес продължи да обяснява:

— Това е СВ2 екран, който флуоресцира под въздействието на рентгенови лъчи. Сега той използва миниатюрен флуороскоп, за да облъчи онова нещо с рентгенови лъчи, така че да разгледа неговата рентгенова снимка на екрана. Много добре знае какво да търси — на първо място някакво отклонение от устройството, което ни изпратихте.

— Изглежда чисто — извика Том.

— Чисто е — изрева на свой ред Суарес към останалите членове на екипа.

Том отвори кутийката и погледна в нея. Всичките интегрални схеми на електронната схема бяха изгорели.

Бомбата беше обезвредена.

В този момент нещо привлече вниманието му, някакво проблясване, и той усети стомахът му спазматично да се свива.

Голям механичен хронометър. Голям, стар, кръгъл хронометър, който на всичко отгоре изглеждаше модифициран. Дългата секундна стрелка прескачаше от деление на деление с нормална скорост, но на изпадналия в паника Том му се струваше, че тя бясно се носи напред.