Джоузеф Файндър - Часът нула

— Не ме подлагай на изпитание, Сара — заплашително каза той. — Дори не си помисляй. Сега… Джаред ще ме придружи до едно близко летище. Когато се кача на самолета и се почувствам в безопасност, ще ти го върна. Искам да разбереш едно: ако някой направи грешка или ако се държи прекалено агресивно, Джаред ще загине и кръвта му ще изцапа твоите ръце.

Сара чу слаб шум в далечината и вдигна глава. Звукът постепенно се засилваше и тя изведнъж се досети от какво е. След малко към тях с характерния пърпорещ звук се снижи хеликоптер — беше черен, издължен и с тъмни стъкла.

Малко преди този момент намиращият се в командния пункт на Групата доктор Ричард Пейн се обърна от уоки-токито, което бе слушал до момента.

— Суарес — отсечено заповяда той, — веднага ела тук. Имам нужда от малко оборудване…

Пърпоренето на хеликоптера вече бе оглушително, защото той висеше над главите им.

— Разбрахме ли се? — извика Бауман. — Споразумяваме ли се?

Сара погледна Джаред. По бузите му се стичаха сълзи.

— Да — извика тя на свой ред. Решението изобщо не беше трудно. Но можеше ли да вярва, че този човек ще освободи Джаред, когато хеликоптерът кацнеше? Всъщност с какъв избор разполагаше тя?

Витлото над главите им застрашително се въртеше.

Бауман отиде при машината, стискайки Джаред за ръка. Някъде долу виеха сирени и сигналните въртящи се лампи на патрулните коли хвърляха сини и червени отблясъци по стените на околните сгради.

Той скочи в отворената врата на хеликоптера и бутна Джаред на седалката до пилота. С бързо невидимо движение на ръката деактивира бомбата в кутията, завързана за китките на детето, след това изключи предавателя.

Хеликоптерът още не бе излетял. Бауман погледна Дан Хамънд и отсечено му заповяда:

— Ей, ти, слизай от машината. Няма да пътуваме за „Тетърбъро“.

Хамънд, изплашен, но и облекчен, се надигна от седалката си, промъкна се покрай Бауман към отворената врата и слезе на покрива. Бауман седна на мястото му и хвана лоста.

— Дяволски си прав, че няма да пътуваш за натам — чу се глас непосредствено зад него и Бауман усети докосването на хладна стоманена цев до слепоочието си.

Гласът беше на лейтенант Джордж Рот, който бе изпълзял иззад високите облегалки на седалките от първата редица, където бе чакал своя момент.

— Правиш голяма грешка — каза Бауман на Рот и пусна лоста на комбинираното управление. — Това дете носи бомба.

— Знам за бомбата — уведоми го Рот. — Не се ли сещаш, че иначе досега да съм те очистил?

Бауман се усмихна, но усмивката му бе леденостудена. Той бързо се пресегна и изтегли револвера от пристегнатия към глезена му кобур, скочи от седалката, извъртя се с лице към полицая и се прицели в него. Дързост, характерна за командос.

— Сега ще слезеш ли от хеликоптера, или предпочиташ да умреш?

Двамата напрегнато се гледаха в очите.

— За мен тази ситуация е патова — проговори Рот. — Струва ми се, че имам по-добра идея. По-добра и за двама ни. Ти пускаш детето, а аз идвам с теб вместо него. Така Сара си получава сина, а ти оставаш със заложник.

— Ами ако не се съглася с това? — попита Бауман.

— Тогава всички хвръкваме във въздуха. На мен специално не ми пука. Честно ще ти кажа, от известно време ми минава мисълта да свърша със себе си.

— Ами ако се разбере, че полицай от нюйоркската полиция е станал причина за смъртта на едно дете?

Рот сви рамене.

— Че кой ще разбере нещо? Нали ти си направил бомбата. Пусни детето да си върви.

— Благодаря, но ще се въздържа — отговори Бауман. — Честно казано, детето е много по-ценен заложник. А и не бих искал да научавам на какви номера си способен.

— Виж — каза Рот, — ние не говорим за някакъв си заложник. Става дума за дете, към което, доколкото разбрах, не си съвсем безразличен. Сигурен съм, че не искаш да ти тежи на съвестта.

— Повярвай — отговори Бауман, — не искам да падне нито косъм от главата на това дете. Ако му се случи нещо, виновен ще си само ти.

Рот обмисли следващите си думи няколко секунди, които в напрегнатата тишина се проточиха като цяла вечност.

— Добре — въздъхна той. — В такъв случай ще ти разкажа какво направихме през последните няколко минути. Предполагам знаеш, че тук са дошли група момчета от Противоядрената група, и ако изобщо си такъв професионалист, за какъвто те смятат, сигурно ти е известно, че те са най-добрите в занаята. Докато двамата със Сара си бъбрихте, нейното уоки-токи беше отворено и момчетата чуха всичко. Изслушаха крайно внимателно твоето описание на бомбата. Така… та тези момчета носят със себе си една играчка на име спектрален анализатор, която и аз не знам как успя да открие що за сигнал излъчваш, каква е неговата честота и други подобни неща. И както бързо го разбраха, така и бързо направиха предавател, който да излъчва точно същия сигнал на точно същата честота… Дреболия за такива като тях. Аматьорска работа. На генийчетата им трябваха само пет минути, за да се справят. Междувременно пък аз се дотътрих до хеликоптерната площадка на няколко преки оттук и скокнах в хеликоптера. Та искам да ти кажа, че точно в този момент въздухът около нас е бомбардиран от този сигнал, с който така се гордееш. Така че бомбата на Джаред няма да избухне. Мен ако питаш, можеш просто да изхвърлиш този бутон, дето го държиш. Да не ти тежи. Хайде, давай… не се безпокой, няма да гръмне.