Джоузеф Файндър - Часът нула

— Опитът беше много добър — каза Бауман. — Без малко да ти повярвам.

— А бе ти май не ме разбра — въздъхна Рот. — Хубаво… провери дали ти казвам истината. Хвърли бутона през прозореца.

— Наистина ли искаш да си играеш с живота на детето?

— Ей, я почакай — възкликна Рот, сякаш изведнъж осъзнал нещо. — Не ми вярваш, така ли? Наистина не ми вярваш, а? Тогава ще ти кажа няколко числа, приятелю: ти излъчваш във VHF обхвата на сто четиридесет и седем мегахерца, а сигналът е модулиран с честота седемнайсет цяло и половина килохерца, което, както ме убедиха, било равно на точно седемнайсет хиляди и петстотин периода в секунда.

Този път Бауман не се усмихна. По бузата му бързо се спусна едра капка пот. Значи наистина бяха дублирали неговия сигнал-генератор. Той се изруга наум.

— Та си мисля, че май си загубил лоста за упражняване на натиск, а?

— Ами ако вашите изчисления с малко се различават от истината? Тогава…

— Виждаш ли — продължи все така небрежно Рот, — честно казано и на нас не ни се иска да рискуваме подобна грешка. Затова пак ще ти повторя предложението: пусни Джаред да си върви и задръж мен вместо него. Така ще имаш все пак някакъв лост, а Сара ще получи сина си. Всички печелят. Какво ще кажеш?

Бауман се поколеба. Разбираше, че не разполага с много възможности. Бомбата явно бе обезвредена. Макар да не знаеха, че той сам я бе деактивирал, експертите бяха направили необходимото да се справят с нея. Той сигурно бе по-бърз с револвера от полицая и без съмнение щеше да може да го убие, но съществуваше не нулева вероятност, че полицаят няма да умре на място, ще може да стреля и може би да го рани, а подобен риск не си струваше. Всъщност защо този полицай не го бе убил веднага? Дали не блъфираше с дублирането на сигнал-генератора? Това също бе възможност, но полицаят се държеше прекалено уверено. Едва ли би разигравал подобен театър, ако допускаше, че животът на детето наистина е застрашен, особено когато ставаше дума за сина на Сара. По-вероятното обяснение бе, че полицаят не иска да рискува с престрелка, която по някакъв начин би могла да повреди предавателя. Тънка сметка, наистина.

— Добре — съгласи се той.

— Махни бомбата от детето — каза Рот.

— Можеш да го направиш сам — отвърна Бауман и му подаде ключа за белезниците.

Рот взе ключа и свали белезниците на Джаред. Забеляза, че са от типа, широко използван от полицаите — „Смит енд Уесън, модел 100“.

— Сложи сега устройството на седалката до теб — нареди Бауман. — Не се безпокой, аз вече го бях деактивирал.

Рот бързо остави кутията за храна на седалката. Видя, че през китките на момчето минава алена ивица.

Джаред бавно вдигна ръка и внимателно свали лепенката от устата си. Очите му се насълзиха от болка, докато го правеше. После извади парцала.

— Добре ли си? — попита го Рот.

— Не знам — с нещастен глас отвърна Джаред. — Мисля, че да.

— Окей — каза с облекчение Рот. — Слизай сега.

Сара наблюдаваше оставения на празен ход хеликоптер.

— Какво прави Рот вътре, по дяволите? — не се сдържа тя.

— Прехванахме хеликоптера и го принудихме да кацне — обясни й Виджиани какво се бе случило междувременно. — Беше навлязъл в забранена зона. На Рот му хрумна идеята да се качи на борда и да опита да изненада Бауман.

— Господи, надявам се, че знае какво прави.

— Бъди спокойна, знае — увери я Виджиани.

В същия момент Сара видя Джаред да слиза по трите стъпала на спуснатата подвижна стълба и да изтичва към нея. Тя го прегърна с все сила. Той плачеше, а миг по-късно плачеше и тя.

— О, Джаред, милото ми момче!

Пилотът също се приближи и каза:

— Онзи задник по-добре да внимава с машината. Дяволски е скъпа.

— Ти се радвай, че си жив — сряза го Виджиани. — И че не си в затвора.

— Ей — възмути се Хамънд, — нали сключихме сделка? Нали се съгласих да ви сътруднича? По-добре се погрижете да направите това, което обещахте.

Вътре в хеликоптера двамата мъже, останали сами, стояха насочили револвери един срещу друг.

— Сега — проговори Бауман, — понеже аз ще трябва да седна на мястото на пилота, ти ще трябва да свалиш револвера си пръв.

Рот спокойно го изгледа и обясни:

— Ако ме убиеш, нищо няма да спре снайперистите на покрива да те ликвидират. Нали се сещаш?

Бауман кимна.

— Повярвай ми, знам, че живият заложник е по-ценен от мъртвия полицай. Свали револвера.

Рот за миг се замисли дали да не се направи на герой, но чувстваше превъзходството на противника си и знаеше, че Бауман ще го убие само за част от секундата и после ще се опита да се изплъзне на снайперистите. Нямаше как, налагаше се да се довери на инстинкта на Бауман да оцелява.