Джоузеф Файндър - Часът нула

Това бе успокоително, но на спокойствието им бе съдено да продължи само още няколко секунди.

В една тъмна стая на петия етаж Бауман работеше с поялник и секачки. Джаред, с вързани ръце и крака, се извиваше проснат до него и риташе с овързаните си крака по пода в безсмислен опит да повика някого. Но подът беше циментов и покрит с теракотени плочки, така че ударите почти не вдигаха шум, а освен това сградата вече бе почти изцяло евакуирана. Просто вече никой не можеше да го чуе.

Бауман продължаваше да работи, концентриран до максимум.

Следващата проверка трябваше да установи дали микровълновият датчик е включен.

Ако отговорът бе отрицателен, тогава спокойно можеха да избият вратата и да се приближат, за да обезвредят бомбата.

Ако не…

Е, най-напред трябваше да получат точен отговор на този въпрос. За целта щяха да използват едно устройство, което на техния жаргон се наричаше „микровълнов снифър“ 32 32 От sniff (англ.) — подушвам, помирисвам. — Б.пр. . То търси електромагнитни излъчвания в спектъра, започващ от десет гигахерца нагоре. Съществува цивилна версия на същото устройство, която се използва за проверка на безопасността на микровълновите фурни в кухните.

Един от младите членове на екипа, армейски сержант Грант, чиято специалност бе откриването на взривни устройства, взе дългата гъвкава антена на „снифъра“ и по заповед на Пейн я насочи към желязната врата.

— Доктор Пейн — каза той след малко, — тук просто няма как да засечем нищо. Тази врата е стоманена, а микровълновото лъчение се екранира от желязото, сър. Вратата просто няма да пропусне нищо навън.

— Така е — съгласи се Пейн, — но ти продължавай да контролираш.

Сержант Грант бе служил в армията достатъчно дълго, за да знае, че на заповед не се възразява, така че послушно продължи да държи антената, макар да не бе убеден в смисъла. „Снифърът“ естествено мълчеше.

— Да подпъхна ли антената под вратата.

— Не, Грант. Рискът е много голям.

— Сър — не се сдържа Грант, — както казах, тази врата… — Но изречението му остана недовършено, защото се разнесе пронизителен звън. „Снифърът“ бе установил наличието на опасност.

Антената, която Грант държеше насочена към пролуката до пода, се бомбардираше от микровълново лъчение с интензивност, превишаваща неговия праг на сработване.

— О, да го… — изкрещя Грант.

Лъчението се „просмукваше“ под прага. Ако някой се приближеше дори с няколко сантиметра, имаше сериозен риск това да взриви бомбата.

— Замръзни! — извика Пейн. — Никой да не помръдва!

Острият сигнал продължаваше да раздира слуха им.

— Добре — обади се след малко доктор Пейн с по-спокоен глас. — Проклетото нещо не се задейства. Но всякакво движение може да го накара да сработи.

— Господи! — изви Грант. Той наистина беше замръзнал в доста неудобна поза, частично наведен към вратата с протегната дясна ръка, в която държеше антената.

— Не смей да помръдваш нито един шибан мускул — изсъска Пейн. — Не схващаш ли, че детектираме вълни, минаващи под вратата? Тя прилепва плътно към цялата рамка и само там има пролука.

— Не издържам в тази поза — простена сержант Грант.

— Дявол да те вземе — каза едва сдържайки се Пейн, — не помръдвай, защото можеш да ни хвърлиш всичките във въздуха! — Усещаше, че започва да го обзема паника.

Грант стоеше, опулил очи. На стълбищната площадка се бе възцарила гробна тишина, нарушавана само от виещия алармен сигнал. Трийсет души стояха и не смееха да помръднат. В далечината се разнасяха слаби викове, чуваше се вой на сирени, но тук единственият шум беше от тревожния сигнал и хартиеното шумолене на брезентовите им якета, когато хората съберяха смелост да вдишат или издишат.

— Сега, чуйте ме — проговори Пейн. — Искам всички да погледнат в краката си.

Хората му до един се подчиниха.

— Запомнете къде точно сте стъпили. Дръжте краката си в същото положение. Имайте предвид, че датчикът зад вратата улавя вълните, отразени от телата около него. Нямам представа как не сме го задействали досега — може би току-що се е включил. Но ако някой от вас помръдне крак, възможно е да задействаме взривателя.

— О, господи… — изпъшка някой.

— Ако се наложи да помръднете, направете го в посока, успоредна на вратата. Така вероятността да го задействате е по-малка. Но аз ви съветвам да не помисляте за помръдване.

— Аз… не… мога… — прошепна мъченически Грант. От краката му се разнесе някакво шуртене и Пейн видя, че там се образува локвичка урина. На левия му крачол се появи дълго мокро петно.