Джоузеф Файндър - Часът нула

Успя да свърши, преди да се съмне. Крайният резултат представляваше компютърна дискета, на която като че ли имаше само един файл, съдържащ трийсетте и една страници на семестриален проект върху пазарната икономика и монетарната политика. Краснер бе копирал различни откъси по темата от учебник за колежите и бе направил текста полуграмотен, вмъквайки безразборно правописни и граматически грешки. Разбира се, единствената интересна за него част от дискетата оставаше скрита за обикновения потребител и представляваше сложна програма, която той добросъвестно бе писал до сутринта.

Няколко минути преди девет часа той влезе в кафе-бара в сградата на „Манхатън Банк“ по блейзър и вратовръзка. Фината синя риза му бе малко тясна около врата, а под мишниците и в средата на гърдите бяха избили петна пот.

Мери Авакян, административен помощник на старшия вицепрезидент на „Манхатън Банк“ по кадровите въпроси, сложи дискетата във флопи устройството на своя компютър, наля си голяма чаша кафе (не много силно и с две лъжици захар) и веднага се хвана на работа.

Първо, за да може да работи по-бързо, копира съдържанието на дискетата на твърдия си диск, което означаваше, че го копира в локалната мрежа на банката. После хвърли поглед на текста. Боже Господи! Каква каша! Нима това момче, което, изглежда, едва можеше да пише, щеше да завърши престижен университет, да стане бизнесмен и да започне кариера с шестцифрена заплата, докато тя робува за някакви си въшливи двайсет и четири хиляди?

По време на кратките паузи за кафе и най-вече през обедната си почивка тя мина през проекта на своя клиент. Правописът беше толкова ужасен, че не смееше да се довери на програмата за проверка. Работата й отне час и половина и това не бе най-приятният час и половина в живота й. Но за триста долара, необлагаеми с данъци, нямаше право да се оплаква. За триста долара щеше да редактира писанията на това момче всеки път, когато пожелае.

Същата вечер Сара и Брайън изведоха Джаред на вечеря, избирайки ресторант, където той да може да си поръча чийзбургер и пържени картофи. Брайън избра за себе си голяма салата и смесено блюдо тестени специалитети на италианската кухня. След като вечеряха, тримата бавно поеха пеша към апартамента на Сара и в един момент чуха глас.

— Джаред.

Сара и Джаред се извърнаха едновременно, разпознавайки високия рус мъж, който тичаше към тях през улицата.

— Хей, малки приятелю, как си? — извика Питър, защото това, разбира се, беше той.

По лицето на Брайън премина сянка на загриженост, а Сара видимо се напрегна. Брайън остана по-отзад, докато Питър се приближаваше, разперил ръце. Джаред изглеждаше неприятно изненадан и някак се бе свил.

— Прегърни татко си, Джери — настоя Питър и се наведе към Джаред. Беше спортно облечен.

Джаред стоеше все така вдървен, не повдигаше ръце и с безпомощен гняв гледаше баща си.

— Хайде, приятелче — каза Питър и сам прегърна сина си. После се изправи, обърна се към Сара и погледна Брайън. — Е — каза той саркастично, — надявам се да не съм прекъснал нещо?

— Абсолютно нищо — отговори Брайън. — Връщахме се от вечеря. — Той протегна ръка. — Казвам се Брайън Ламоро.

Питър му се усмихна по начина, по който змия се усмихва на заек.

— Питър Кронин. Ти, значи, си последната измислица на Сара?

Брайън се поусмихна с видимо притеснение.

— Струва ми се, че ще е най-добре да ви оставя да си поговорите тримата.

— Не, Брайън — обади се неочаквано Сара. — Моля те!

— И без това утре ми предстои тежък ден. Наистина трябва да се прибирам.

— Брайън — пак настоя Сара. — Недей.

Питър сложи ръка през крехките раменца на Джаред.

— Как е лагерът, Джери? Ей, сериозно ти казвам… липсваше ми.

Бауман продължаваше да стои малко настрани и пристъпваше от крак на крак, без да изпуска от поглед развоя на събитията.

— Ти май наистина сериозно си решила да намериш твоя луд бомбаджия — каза Питър на Сара. — И си толкова ангажирана с него, че нямаш време за Джаред, нали така? Хвърляш го в лагера за цял ден и… какво, мислеше, че няма да разбера ли?

— Ще се махнеш ли оттук? — попита Сара.

— Не, съжалявам, няма да се махна — отговори Питър. — Дойдох да се видя с Джаред за ден-два. Хайде, приятелю, да вземем нещата ти и ще дойдеш с мен. Отседнал съм в „Мариот Маркиз“. Двамата с теб ще разгледаме всички забележителности на Ню Йорк Сити — майка ти е прекалено заета, за да ти ги покаже… И с работата си, и с приятеля си…