Джоузеф Файндър - Часът нула

Дайсън знаеше, че фалитът на дори една толкова голяма банка няма да отслаби сериозно икономиката на САЩ. Ударът, истинският удар, щеше да дойде един ден по-късно, когато малко преди края на работния ден окончателно и безвъзвратно щеше да бъде унищожена Мрежата. Това щеше да парализира за години цялата икономика на Съединените щати, които бяха изпратили своите агенти, за да убият жена му и дъщеря му.

Идеален план наистина, помисли Бауман. Защо никой досега не се бе сетил за него?

Беше събота сутринта и Сара заведе Джаред в болницата „Свети Лука“, за да му махнат шевовете. Върнаха се малко преди обед. Сара се готвеше да извика Бриа, за да може да отиде на работа, когато позвъни Брайън.

— У дома ли сте — попита той. — Тъкмо се чудех дали не ви се ходи на разходка из града.

— Разходка?

— Искам Да ви покажа любимото си място в Ню Йорк.

— Първо трябва да се обадя по телефона и да видя с колко време ще разполагам следобед — каза Сара. — Но трябва да те предупредя, че…

— Знам, знам — бийпъра.

Той ги посрещна на входа на блока и ги заведе с метрото в центъра на града, на пресечката на Западна седемдесет и втора и Бродуей.

— Ти откъде си? — попита го Джаред, докато пътуваха.

— От Канада.

— Но откъде по-точно?

— Един град на име Едмънтън.

— Къде е това?

— В Албърта. Това е столицата.

— А щат ли е това?

— Ами… ние го наричаме провинция. Тя е около пет пъти по-голяма по площ от щата Ню Йорк.

— Едмънтън… — замислено каза Джаред. После очите му внезапно се разшириха. — Не са ли оттам „Едмънтън Ойлърс“?

— Точно така.

— Значи познаваш Уейн Грецки 28 28 Знаменит играч от Националната хокейна лига (тя обхваща САЩ и Канада). — Б.пр. ?

— Никога не съм го виждал.

— О… — Джаред не скриваше разочарованието си.

Сара не откъсваше поглед от тях: седяха един до друг и Джаред видимо се радваше, че са заедно.

— Знаеш ли — обади се Бауман след кратка пауза, — баскетболът е бил измислен в Канада преди сто години. Първият кош всъщност е бил плетена кошница за плодове.

— Аха — отговори Джаред, останал не впечатлен от Канада и нейния принос. — А можеш ли да подадеш пас?

— Като в американския футбол ли? — попита Бауман.

— Да.

— Не, не мога. Съжалявам, няма да мога да играя футбол с теб. Не ставам за нищо. Ти обичаш ли футбола?

Джаред се поколеба.

— Не много.

— А какво обичаш?

— Тенис… софтбол.

— Играеш ли с татко си?

— Да. А ти искаш ли да опитаме двамата с теб?

— Не знам, Джаред, наистина не съм добър в тези неща. Но мога да ти разказвам за сградите. А ти някой ден можеш да ми покажеш как да подавам пас.

Тръгнаха към Улуърт Билдинг и Бауман каза, обръщайки се повече към Джаред, отколкото към Сара:

— Това някога е била най-високата сграда в света.

— Хайде де? — възрази Джаред. — Ами Емпайър Стейт Билдинг?

— Тогава тя още не е била построена. Тази сграда е завършена през 1913 година. Тогава от нея е била по-висока само Айфеловата кула, но това, разбира се, не се брои.

— А самолетите разбиват ли се във високите сгради?

— Доста рядко — отговори Бауман. — Един самолет веднъж се блъснал в Емпайър Стейт Билдинг. Знам също, че и един хеликоптер се разбил на части, когато опитвал да кацне на покрива на Пан Ам, и загинали много хора.

— Хеликоптер ли? Могат ли да кацат хеликоптери на Пан Ам?

— Вече не. Преди време можело, но след онзи ужасен инцидент хеликоптерите могат да кацат само на официално определените за тях площадки.

Бяха стигнали пред сводестия главен вход на Бродуей с извитата и покрита с орнаменти арка. Той посочи най-високата част на арката, където беше закрепена фигура на бухал.

— По замисъл това трябва да символизира мъдрост, трудолюбие и нощ — обясни Бауман. Архитектурата го бе привличала от детство, а присъдата в Полсмур му бе предоставила достатъчно време да се образова допълнително. А като прикритие подобни знания бяха просто незаменими.

— Защо там няма нищо? — зададе поредния си въпрос Джаред, посочвайки двете празни ниши от двете страни на портала.

— Чудесен въпрос. Един добре известен американски скулптор е трябвало да извае статуя на Франк Улуърт, която да бъде поставена там, но по някаква причина това така и не било направено.

— А какво е трябвало да има на другото място?

— Твърди се, че било за Наполеон, но никой не знае със сигурност.

Когато влязоха във фоайето, Бауман им посочи гипсова отливка до тавана, за която обясни, че била конзола. Джаред виждаше само, че става дума за фигура на човек с мустаци, притиснал коленете си и държащ монети в двете си ръце.