Джоузеф Файндър - Часът нула

Той преглеждаше апартамента, търсейки повече и по-малко вероятни тайни места — например сред вещите на Джаред — без да забравя да се вслушва в звуците откъм улицата… аларма на кола, клаксон, сирена.

И в този момент за пръв път се натъкна на нещо интересно.

Бележник. Бележник с празни листа на нощната й масичка. Дори горният лист беше празен, но на него се виждаше едва различимия отпечатък на нещо написано на листа, който бе стоял върху него. Той леко разтри вдлъбнатините с оловен молив и на това място се появи някаква драсканица — бели букви на потъмнелия от оловото фон на листа.

Томас Алън Мофат.

Това беше едно от имената му. Как, по дяволите, се бяха добрали до него? В такъв случай, изглежда знаеха, че е влязъл в страната благодарение на откраднатия паспорт на Томас Мофат.

Той бавно пое дъх. Този път му се бе разминало на косъм. Беше резервирал микробус за утре на името на Мофат, защото на това име бе издадена единствената валидна шофьорска книжка, с която разполагаше.

Е, в такъв случай се налагаха спешни мерки.

— Не, не се безпокоя, че може да е атомна бомба — каза Папас.

— И защо не? — попита Сара.

— Не ме разбирай погрешно, не казвам, че няма страшно, ако гръмне атомна бомба. Работата е там, че макар физиката на атомната бомба да е проста, тя е доста непрактична… искам да кажа, че не е лесно да се изработи.

— Но ако нашият терорист разполага с ресурсите и е способен да…

— Излишно е да ти обяснявам, че атомната бомба ще унищожи голяма част от града, а в прехванатия разговор ясно се говори за цел, за атака срещу банка, а не срещу целия град.

— Има логика — съгласи се Сара. — Нямаме право да изключваме никаква възможност, но в известен смисъл голяма конвенционална бомба би била много по-страшна, защото е много по-трудно да се открие. Много по-трудно.

— Така е.

— Добре, с какви възможности разполагам? — попита тя.

— Очевидно не можеш да разпоредиш прочистване на града от бомби. Но можеш да поискаш редовни проверки във всички клонове на „Манхатън Банк“. Това определено не е невъзможно. Имаме персонал за това тук, в Ню Йорк.

— Имаш предвид бомбения отряд на нюйоркската полиция ли?

— Те се намесват само когато под носа ти тиктака бомба. Иначе не помръдват. Добри са, признавам, но бомбата трябва да е налице.

— И ако намерим бомбата?

— Тогава можеш да действаш — каза Папас. — Но трябва да те предупредя: не само ще трябва да се справяш с криза, ами и ще трябва да водиш междуведомствена война. Бомбеният отряд на нюйоркската полиция е един от най-старите и най-опитните в страната, но техният опит е ограничен само до относително нискотехнологични бомби — направени в домашни условия и така нататък. От друга страна, ще се намеси БАТИОО, което носи цялостната отговорност за всички престъпления, свързани с използване на експлозиви. Те имат нужния опит и не се съмнявам, че ще искат да играят. Най-сетне идва армията, която пък е отговорна за обезвреждането на бомби по цялата континентална част на САЩ, без базите на другите видове въоръжени сили. И те ще искат да се намесят, изтъквайки — съвсем основателно при това — че са технически много по-добре оборудвани от полицията.

— Забрави да споменеш и Групата за действие при ядрена криза — каза Сара. — Те са най-добрите.

— Права си — съглася се Папас. — Най-добрите са.

— Ами тогава ще кажа на началниците, че има вероятност бомбата да е атомна — въздъхна Сара.

— Какво? — Папас подскочи. — Нямаме нито една основателна причина да допускаме, че може да е атомна, а ти искаш да изплашиш до смърт…

— Знам, знам — каза Сара. — Но това е единственият начин да накарам да задействат Групата, а се опасявам, че ще имаме нужда от помощта на най-добрите. И когато ни потрябват, ще ни трябват максимално бързо.

Облечен в европейски костюм, Бауман чудесно се вписваше в тълпата уолстрийтски бизнесмени, пристигащи на работа. Човек спокойно можеше да го вземе за космополитен банкер или за търговец от англоезична страна.

Той стоеше на Уотър стрийт и небрежно гледаше към отсрещната страна на улицата, където се издигаше невзрачна административна сграда. Безброй хора бяха минали край тази сграда, хора, чиито съдби зависеха от Уолстрийт, но колцина от тях й бяха хвърлили нещо повече от абсолютно незаинтересован поглед?

На нивото на улицата се помещаваше административната част на малка банка с името „Гринич Тръст“. На горните етажи имаше различни други офиси. Фоайето на сградата бе в характерния за Уолстрийт стил, със зелен мрамор. Абсолютно нищо забележително нямаше в тази скромна постройка.