Джоузеф Файндър - Часът нула

Мрежата започна с един компютър, свързан към телефонна линия. Нововъведението първоначално бе отбягвано от банкерите, но доверието към него постепенно нарастваше. Малко по малко банките започнаха да приемат плащания «по жицата». Сега всяка голяма банка по света търси начин да се присъедини към Мрежата.

Днес през Мрежата минават по над един трилион долара дневно и това е над 90% от сумите, използвани по света. Тъй като практически всяка търговия с евродолари и чужда валута се извършва през долара, и понеже световните потоци от пари се стичат към Ню Йорк, Мрежата в лицето на двупроцесорната й система Unisys A-15J се е превърнала в нервен център на световната финансова система.

Доколко уязвима е Мрежата?

Показателен е само един-единствен действителен случай. В края на работния ден на 26 юни 1974 година германските банкови власти закриват Bankhaus Hersatt в Кьолн — основен играч в търговията с чужда валута. Краят на германския банков ден означава обедно време в Ню Йорк и това довежда до внезапен недостиг на стотици милиони долари в останалите активни банки. На следващия ден световната банкова система е в шоково състояние. Само светкавичната намеса на Уолтър Ристън от «Ситикорп» предотвратява глобалната криза. Като президент на Мрежата по онова време, той разпорежда тя да продължи да работи и през уикенда, докато не бъдат обработени всички плащания. Всяка банка, отказала да приеме искане за плащане, просто беше изхвърляна от Мрежата.

Пряк терористичен удар по сградата на Уотър стрийт, където физически е разположена Мрежата, би предизвикал световен хаос. Той би взривил борсовия пазар на САЩ, би блокирал не само плащанията с евродолари, а и тези с чужда валута и по външнотърговски сделки, така че световната система за разплащане би рухнала моментално.

Унищожаването на Мрежата би ликвидирало световния бизнес и би запратило Америка и света в трудно въобразима с мащаба си икономическа криза. За американската икономика просто ще престане да се говори, а след нея подобна съдба ще сполети и останалата част на света. Това ще доведе до края на Америка като глобална суперсила, понеже както страната, така и по-голямата част от останалия свят ще се върнат в икономическото средновековие.

Въпрос само на късмет — или може би на неосведоменост за начина, по който функционира капиталистическият пазар — е, че никой терорист досега не се е прицелвал в Мрежата.

Но ако ние успеем да намерим изобретателен и опитен професионален терорист с достатъчно силна мотивация — финансова или друга — който да се справи със задачата, аз съм убеден, че е трудно да се измисли по-ефективен начин да се отмъсти на Съединените щати…“

Сега вече разполагаха с името, което Бауман бе използвал, за да влезе в САЩ. От една страна, това беше голяма победа, от друга — напълно безполезно.

— Може никога вече да не го използва отново — каза Рот.

— Ако е така, няма да ни свърши никаква работа — кимна Сара.

— Наистина, за какво би го използвал отново? Ако реши да се регистрира в хотел, може да направи това под каквото си иска измислено име.

— Кредитни карти?

— Да не би да е откраднал и кредитните карти на този Мофат?

— Не знам.

— Ако го е направил?

— Тогава все едно че е в ръцете ни — каза Сара. — Само да опита и сме го заковали.

— Не, той не е глупав. Не вярвам, че ще използва открадната кредитна карта. Даже и да реши, дори най-тъпият мошеник знае, че първо трябва да провери картата на една от онези машинки в бензиностанциите на самообслужване — ако я отхвърлят, ще знае, че не е наред. По-просто от това не може да бъде.

— Може да му се наложи да наеме кола или микробус.

— Правилно — съгласи се Рот. — Но за това ще му трябва шофьорска книжка.

— Той разполага с шофьорската книжка на Томас Мофат.

— Е, това вече може да ни помогне. Какво предлагаш?

— Възложено ни е да се занимаваме с конкретна терористична заплаха на територията на САЩ. Извършваме широкомащабно разследване. Това означава, че можем да поискаме голяма помощ. Това чудовище вече уби двама агенти на ФБР.

— Не говориш предполагам, че трябва да изпратим сто души по фирмите, които дават коли под наем в целия Ню Йорк Сити?

— Не само тук, ами и в Ню Джърси и Кънектикът.

— Шегуваш се!

— Ей, ти май забрави, че заловихме терористите от Световния търговски център благодарение на шофьорската книжка на Мохамед Саламех, с която бе нает микробусът?

— Добре де, ти си шефът — със съмнение в гласа се съгласи Рот.