Джоузеф Файндър - Часът нула

— Няма ли да го открият?

— Е, ако държиш, мога да го дръпна сега и да прекъсна линията. Тогава вече ти гарантирам, че ще се издъним.

— Не, не искам това — търпеливо отговори Бауман. — Но си прав — искам това тук да се махне. Не мога да рискувам да оставя веществено доказателство за повече от един ден.

— А да искаш да заличиш и следите от срязването? — попита Краснер.

— Бих се радвал да мога аз да свърша тази работа, но не съм сигурен, че съм способен да го направя по такъв начин, че да не се забелязва. Признавам, че не мога. Така че пак трябва да се върнем тук двамата. Довечера.

— Ей, човече — озъби се Краснер, — аз имам и личен живот.

— Не мисля, че имаш избор — обясни Бауман. — Заплащането ти зависи изключително от удовлетворителното справяне с всички аспекти на задачата.

Кракерът замълча. Личеше си, че това развитие никак не му допада.

— Довечера трябва да анализирам трафика и да напиша програмата. Нямам време да джапам из канализацията. Ще трябва да почака.

— Добре — неочаквано се съгласи Бауман. — Ще почака.

— А… като споменах програма и се сетих. Нищо не мога да направя без ключа. Носиш ли го? Ако си забравил да го вземеш…

— Не — спря го Бауман. — Не съм забравил — и той подаде на кракера блестящия златен диск на CD-ROM-а, който му бе дал Дайсън. Беше откраднат — Дайсън, разбира се, не спомена подробности как е успял да го постигне — от служител на банката с висок пост. — Ето ти ключа.

— Дали е актуален? Паролите валидни ли са още?

— Паролите сигурно вече са променени, но това няма значение. Криптографският софтуер не е променен, а цялата информация за него е вътре.

— Добре — съгласи се Краснер. — Няма проблем.

Малкълм Дайсън изключи канала, по който излъчваше Си Ен Ен, и натисна бутона, с който се затваряше нишата в библиотеката, където бе телевизорът. Беше наблюдавал бизнес репортаж за компютърната индустрия и не можеше да мисли за нищо друго, освен за плана.

Знаеше, че ахилесовата пета на капитализма е компютърът. Но не компютърът изобщо, компютърът като абстрактно понятие, а една определена компютърна система в една конкретна сграда в Долен Манхатън.

Нейният адрес се пази в тайна, но ако познаваш някои хора, той може да се научи. Банкери и хора, занимаващи се с пари, от време на време, обикновено на чаша късно нощем, отварят дума какво би могло да се случи, ако… и потръпвайки, изхвърлят тази мисъл от главата си.

Всеки момент могат да ни сполетят големи катаклизми, но ние не си мислим за тях. Малцина от нас разсъждават за възможността от сблъскване на гигантски метеорит със Земята и че това би заличило всякаква следа от живот на нея. С края на студената война все по-рядко ни безпокои и опасността от внезапно избухване на световен ядрен конфликт.

Но унищожаването на Мрежата е кошмарът на всеки банкер. Това би хвърлило Америка във втора криза, в сравнение с която 30-те години на века биха изглеждали като епоха на безгрижен просперитет. Възможността това да се случи обаче старателно се крие от обикновения гражданин.

За нещастие тя е съвсем реална.

Идеята първо бе хрумнала на Дайсън, а Мартин Ломакс я бе разработил, за да я представи на своя шеф преди шест месеца… и почти шест месеца, след като Дайсън бе станал инвалид, а жена му и дъщеря му бяха убити.

Докладът на Ломакс сега лежете скрит в тайно чекмедже в бюрото на Дайсън в библиотеката. Дайсън го бе чел безброй пъти. Това му даваше сила, позволяваше му да живее, помагаше му да забрави за болката — физическа и психическа. Този доклад започваше така:

„От: Р. Мартин Ломакс

До: Малкълм Дайсън

Първо малко история:

В годините непосредствено след калифорнийската Златна треска от 1848-а американската банкова система изпада в състояние на хаос. Банките се разплащат помежду си като изпращат куриери, пренасящи торби със златни монети. Настъпва царството на грешки и объркване. През 1853 година петдесет и две големи банки в Ню Йорк учредяват Нюйоркската асоциация за сетълмент 27 27 Този термин навлезе в българския език, измествайки сходното (но не идентично) по смисъл «разплащане». — Б.пр. . Асоциацията се намества в мазето на Уолстрийт 14 с идеята да обезпечава координация в разплащанията между банките. Още на първия ден от съществуването си Асоциацията урежда разплащания за 22.6 милиона долара.

През 1968 година тази система започна да не издържа. Тя повече спъваше работата, вместо да я улеснява. Ерата на телетайпната технология от 50-те премина в ера на компютрите през 60-те години. Изобретяването на компютъра, макар и с известно закъснение помогна към началото на 70-те Асоциацията да бъде заменена от Мрежата — Национална система за електронни преводи.