Джоузеф Файндър - Часът нула

— Това е делова сделка — спокойно и с малко тъжен глас обясни Бауман. — Определено нямам намерение да те убивам. Защо да го правя? И двамата сме професионалисти. Свършвам работата, за която съм те наел, плащам ти — доста щедро, нали така? — и повече никога няма да се срещнем. Всичко друго би било просто… лудост.

Краснер го изгледа за няколко дълги секунди и се обърна към плетеницата от проводници.

— Исках да сме наясно по въпроса — каза той и свали „разклонителя“. След това възстанови връзката, така че срязването на кабела да не личи. Кабелът, по който „Манхатън Банк“ изпращаше зашифрованите си данни, отново изглеждаше както преди. Като свърши, той се обърна и се усмихна на Бауман: — Е, това е всичко, пич…

Бауман протегна двете си ръце със светкавична скорост и изви врата на компютърния магьосник така, че прешлените му изпукаха. Устата му се отвори в нещо средно между гримаса и усмивка, очите тъпо се изцъклиха. Голямото му тяло се отпусна.

Усилието беше свръхчовешко, но Бауман бе изключително силен. Той вдигна на гърба си трупа и го отнесе в глухия край на тунела. После с навлажнена кърпичка избърса отпечатъците на пръстите си от шията и лицето му.

Имаше голяма вероятност тялото да остане неоткрито седмици наред, а след това вече нищо нямаше да има значение.

Рано на следващата сутрин Кристин Виджиани бе информирана, че я търсят по секретния телефон. Тя влезе в екранираната стаичка за комуникации, запали цигара и вдигна слушалката.

— Виджиани на телефона — съобщи тя.

— Обажда се Лари Линдси от АНС. — Виджиани не каза нищо толкова дълго, че той поясни: — Вашата връзка в Агенцията.

— А, да… Какво има?

— Включете скрамблера — нареди той. — Темата е деликатна.

Виджиани позвъни в апартамента на Сара. Сара вдигна веднага.

— Надявам се да не те събуждам — каза Виджиани.

— Не, току-що си налях кафето. Какво се е случило?

— Мисля, че научих крайния срок.

— За какво говориш?

— За крайния срок, нали ти казах. За деня, когато ще бъде извършен атентатът. Мисля, че знам датата.

— Така ли?

— ЦПР е прехванал нов фрагмент на зашифрован разговор, излъчен от същата микровълнова станция, както предишния път.

— Казвай!

— Англичаните са обърнали по-специално внимание на микровълновата станция „Женева-север“, прослушвайки цял спектър от избрани честоти, и се натъкнали на сигнал, който не се поддава на разшифроване. Записали го и го прекарали през суперкомпютър, модел „Крей“. И ето ти изненада: схемата на кодиране се оказала същата, както при предишния разговор.

— Какво е съдържанието? Нещо повече за Бауман?

— Не, някакъв мъж — впрочем същият, който чухме в предишния прехванат разговор — се обажда на банкер в Панама, за да даде разрешение за извършване на плащане. Беше много подробен в нарежданията си. Искаше да е сигурен, че една трета от някаква сума е била платена в началото, втора една трета — миналата седмица, и държеше последната третина да се плати след точно три дни. Уточни, че става дума за 26 юни. Сломена, че на 26 юни в САЩ ще има сериозен „инцидент“ и че преводът трябва да бъде разблокиран едва след новината за този „инцидент“. Не каза нищо друго съществено.

— След три дни… — замислено каза Сара. — Права си. Това трябва да е определената дата. Тогава ще взриви бомбата.

Тя сложи слушалката на вилката и се обърна към Джаред.

— Искам да носиш със себе си моя клетъчен телефон. Сложи го в раницата си.

— Оха! — радостно извика Джаред.

— Не става дума за игра, Джаред. Не трябва да го използваш. Не го показвай на никого и не си играй с него, чуваш ли ме? Искам да съм сигурна, че ще мога бързо да те намеря.

— А ти откъде ще ми се обадиш?

— Имам на работа други клетъчни телефони.

— Страхотно! — ентусиазирано отговори Джаред.

В много малкия, немебелиран апартамент на една пряка от тях, Бауман остави слушалката, сви устни и бавно поклати глава.

Когато Лио Краснер каза Бауман, че е записал първата им среща, той не блъфираше. Но беше достатъчно съобразителен да не прави това с касетофон в себе си, защото много добре знаеше, че има устройства, които установяват използването на подобна техника — портативен ръчен детектор на електромагнитно излъчване или дори чувствителен детектор на метал.

Не, той беше измислил нещо много по-ефикасно.

След първото обаждане на Бауман Краснер бе настоял да се видят в добре осветен ресторант, а не в някоя тъмна кръчма. Той помоли за помощ свой приятел — хакер, кракер и сродна душа — който дойде в същия ресторант със спортен сак.