Джоузеф Файндър - Часът нула

Но покрай това правела и още нещо с компютъра. Заразявала твърдия му диск с вирус, които след няколко пускания на системата скривал всички файлове и на екрана се появявала сметка. Съпровождащият текст информирал всеки потърпевш как да изпрати определена сума до пощенска кутия в Панама, срещу което щял да получи програма, отключваща достъпа до изчезналите му файлове. И схемата за изнудване като нищо щяла да сработи, ако не се намерили няколко умни хакери, които разгадали начина на функциониране на вируса и създали програма за възстановяване на заразените твърди дискове.

Кен познаваше няколко души, които имаха много по-голям опит в тази област от него. Веднага щом се добереше до офиса си, щеше да им се обади и да изпрати вируса на своите приятели, за да го изучат на спокойствие и видят какво може да се направи.

Но проклетото такси едва се влачеше по улиците. Той извади клетъчния си телефон и позвъни на Сара.

Повечето хора летят с реактивни самолети, тънейки в блажено невежество какво ги държи във въздуха. Същото може да се каже и за принцовете на капитализма, които тънат в невъобразими богатства, без да съзнават как парите им по магически начин пътуват за части от секундата от Ню Йорк до Хонконг. Какво ги интересува — стига машината да работи, на кого му пука как става това?

Но Малкълм Дайсън от малък обичаше да разбере какво движи нещата. Той дори знаеше как функционират горивната и предавателната системи на колата му.

Познаваше още и машината на капитализма, съзнаваше колко крехка е тя, беше му известно и къде се намира уязвимото незащитено място в корема й… Той завърши тежкия си работен ден в библиотеката в Аркадия и натисна върху бюрото си бутон, който изпрати инфрачервен лъч към подвижния преден панел на шкафа в стил „Луи XIV“ отдясно. Панелът се плъзна встрани с леко бръмчене и телевизорът зад него се включи. На екрана се появи програмата на Си Ен Ен с новините от последния час.

Говорителят, симпатичен млад мъж с безукорно сресана тъмна коса и искрени черни очи каза „Добър вечер“ и започна да чете текста на водещата новина от спомагателния монитор, оставащ извън обсега на камерата.

— Компютърен вирус парализира работата на втората по големина американска банка — каза той. — Говорител на „Манхатън Банк“ заяви, че ръководителите на банката нямат представа по какъв начин вирусът е проникнал в банковата компютърна мрежа, но смятат, че това е резултат от съзнателно насочена срещу банката атака от страна на компютърни хакери или фрийкъри.

На екрана до главата му се отвори графично каре, в което се появи фотография на световноизвестната сграда на „Манхатън Банк“. Той продължи:

— „Независимо откъде е дошла атаката — каза председателят на банката Уорън Елкинд, — ние ще бъдем принудени да затворим врати, считано от единайсет часа източно стандартно време тази сутрин, може би завинаги.“

Дайсън леко се размърда в количката си.

— Компютрите на банката тази сутрин полудяха. По-късно бе установено, че неизправност в банковата електронна система за разплащания е довела до изтеглянето на целия капитал на банката, оценяван на повече от двеста милиарда долара, разпределен в различни финансови институции по света, и до превеждането на все още неустановени, но огромни суми в банки по целия свят. Техният общ размер се оценява на четиристотин и петдесет милиарда долара — много повече от собствения капитал на банката… Според Председателя на Федералната банка последиците от този акт за американската икономика са трудно изчислими. Към момента разполагаме с две новини: първата от Вашингтон, където Белият дом изрази сериозната си загриженост от катастрофалното развитие на нещата, втората от Ню Йорк Сити, където три милиона дребни инвеститори и спестители в банката станаха свидетели как само за един миг спестяванията им се изпаряват.

Последва видеоматериал, показващ разгневени тълпи да щурмуват офисите на „Манхатън Банк“ на Белфорд-Стайвесънт и в Бронкс.

Дайсън извади пура от специалната кутия на бюрото си, обряза внимателно краищата й и прошепна:

— Още нищо не сте видели.

В кабинета на Уорън Елкинд цареше невъобразим хаос. Телефонът на писалището му не спираше да звъни; млади мъже и жени влизаха и изскачаха на бегом с разпореждания. За всекиго бе ясно, че се намират в криза. Банката рухваше.

Сара застана на прага на вратата и се вкамени.