Джоузеф Файндър - Часът нула

— Питър, не говори така пред детето — каза Сара.

— Не, татко, не искам да дойда с теб — извика Джаред с поруменяло лице. — Прекарвам страхотно и така.

— Хайде, приятелче…

— Не можеш да ме вземеш насила — каза Джаред, присвил очи в несъзнателна имитация на баща си. — Ако искаш, върни се в Бостън. Само ме остави на мира.

Питър изгледа Джаред, после Сара. Устните му леко потрепнаха в опит за усмивка. И неговото лице бе започнало да почервенява. След това се обърна към Сара и изсъска:

— Опитваш се да го настроиш срещу мен, така ли? Мислиш, че можеш да постъпваш така с моя син?

— Не, татко — намеси се Джаред. — Тя дори не говори за теб. Аз съм причината. Писна ми от теб, омръзна ми да ме подмяташ насам-натам.

Питър понечи да каже нещо, после бавно се обърна и си тръгна.

Малко след полунощ Бауман си тръгна от апартамента на Сара. Улицата беше безлюдна и студена, обляна в лунна светлина. Той тръгна по нея и веднага усети, че някой го следва.

Обърна се и видя Питър Кронин — бившият съпруг на Сара.

— О, здравейте — каза „Брайън“.

Кронин доближи лицето си на няколко сантиметра от неговото, след това го избута в някаква глуха уличка и се доближи още повече, така че дъхът му пареше лицето на Бауман. Сложи голямата си ръка на рамото му и го притисна в тухлената стена. Бауман се огледа — наоколо нямаше никого. Бяха сами.

— Нека си изясним някои неща с теб, Брайън. Аз съм полицай. Разполагам с ресурси, каквито не можеш да си представиш. Смятам да проуча що за птица си и бъди сигурен, че ще науча всичко. Няма да повярваш какви гадости ще изровя за теб, лайно нещастно. Бедна ти е фантазията какво може да ти се случи. Мога да те депортирам, пикльо.

— Добре, това е достатъчно — обади се Бауман.

— Достатъчно ли било, тъпако? Било му достатъчно значи? Аз вече проверих някои неща за теб. Няма никакви сведения за никакъв Брайън Ламоро, който да е влизал в тази страна. Така че или си влязъл нелегално, или не си този, за когото се представяш.

— О, така ли било? — флегматично се осведоми Бауман.

— Точно така, приятел. Затова смятам да обърна целия ти живот наопаки, нещастнико. Ще превърна дните ти в кошмар, а след това ще…

Разнесе се силно изпукване и главата на Питър се завъртя почти на 180 градуса. За миг изглеждаше като че ли се бе извърнал да погледне зад гърба си, но понеже гръбначният му стълб беше прекършен, главата се килна гротескно настрани. Очите му гневно проблеснаха, устата му се отвори, сякаш в опит да каже нещо, но после замръзна в маската на смъртта.

Бауман внимателно положи тялото на земята, извади от джоба си запечатано пакетче с кърпичка за почистване, отвори я и изтри отпечатъците от пръстите си по шията и лицето на Питър Кронин. След секунди вече беше напуснал уличката на път за своя апартамент.

В два през нощта Хенрик Бауман и Лио Краснер отново влязоха в наводнените тунели под района на Уолстрийт. Този път вървяха по-бързо и се ориентираха без компаси, крачкомери и карта.

Пристигнаха при комутационния възел и свалиха наустниците за дишане. Краснер, гневен, че е принуден да се занимава с физическа работа, свали своя, без да казва нищо.

После се обърна и все още задъхан от изминатия път, погледна Бауман заплашително.

— Преди да свърша тази скапана дреболия, искаш ли да ме изслушаш.

Стомахът на Бауман се сви.

— Не съм толкова глупав, колкото, изглежда, си мислиш — каза Лио. — Цялата нелепа идея да ме накараш да се върна отново в тази помийна яма и да оправя някакъв скапан кабел… ще ти кажа: имам лошо предчувствие.

— Какво означава това?

— И двамата много добре знаем, че спокойно можеше да оставим „разклонителя“ и никой никога нямаше да го открие. Самото ни слизане тук е по-рисковано, отколкото да оставим нещата, както си бяха. Така че възниква въпросът, защо поемаш подобен риск?

Бауман се намръщи.

— Не искам да…

— Не, още не съм свършил. Ако си намислил да ме похарчиш тук, по-добре го забрави. Заснел съм първата ни среща. Ако не се прибера у дома до два часа, ще бъде направено телефонно обаждане.

— Какво искаш да кажеш? — заплашително попита Бауман. На първата им среща той бе отишъл с малък скрит детектор на електромагнитно излъчване, който щеше да разкрие използването на работещ касетофон. Сигурен беше, че Краснер блъфира.

— Това е моята застрахователна полица — обясни кракерът. — И друг път съм работил за глупаци като теб. Знам много добре на какво сте способни.