Джоузеф Файндър - Часът нула

— Надявам се да не е струвала прекалено скъпо — каза Сара, неспособна да се развълнува чак толкова.

— Знаеш ли, Сатчел Пейдж дори не е знаел на колко е години — разказваше Джаред. — За него почти не е правена статистика. Хвърлял е по три мача дневно, ден след ден… Това е страхотно.

Телефонът иззвъня. Сара се обърна да го вдигне, но Джаред я изпревари.

— О, здрасти — каза той без никакъв ентусиазъм и Сара инстинктивно разбра кой се обажда. — Ами… добре съм. — Гласът му беше монотонен. — Всичко е наред. Мамо, татко се обажда.

— Кажи му, че ще му се обадя утре от работа.

— Мама излиза на среща — каза Джаред вместо това. Когато затвори телефона и се обърна, Сара го изгледа сурово, но той не се смути. Изражението му казваше: „Знам какво правя“.

— Ето това се казва жилищен блок — каза Сара, когато минаваха покрай „Дакота“ на Западен Сентръл Парк и 72-ра улица. Беше разстроена и изплашена от убийството на Улман и почти не беше в състояние да мисли за нещо друго, освен за работата си, макар да се опитваше. Да маскира това с безгрижие. — Знаеш ли нещо за него?

— „Дакота“ ли? Разбира се — отговори Брайън. — Ами… това е първият наистина луксозен жилищен блок. Построен е през 80-те години на миналия век от Едуард Кларк — президент на компанията за шевни машини „Сингер“. Хората го нарекли „Грешката на Кларк“, защото бил издигнат на абсурдно далечно разстояние от центъра на града.

— Хм…

— Всъщност според мен се нарича „Дакота“ на името на Територия Дакота, която също е доста далеч оттук.

— Кой е бил архитект? — попита тя без интерес. Какво правеше тук? Опитваше се да поддържа някакъв разговор, за да откъсне мислите си от кошмарите?

— Хенри Харденбърг — каза Брайън. — Един от великите архитекти на своето време. И… сега си спомням, че Кларк купил околната земя и построил дървени къщи. След това монтирал в мазето на „Дакота“ мощен електрогенератор, за да захранва с ток не само „Дакота“, но и околните къщи. Отличен пример на градоустройство.

— Не беше ли убит тук Джон Ленън?

— Да… Сара, не се обиждай, но имам чувството, че тази архитектурна разходка ни най-малко не те интересува в момента. Случило ли се е нещо?

— Не, всичко е наред.

— Нещо с Джаред?

— О, не, Джаред се оправя чудесно.

— Преди малко се обади твоят бивш, нали?

— Да. Нямам представа как ме е открил чак тук, но той е изобретателен човек. От друга страна, и аз не се крия. Просто… просто искам най-сетне да ни остави поне за малко на спокойствие.

— Надявам се да не е от ревнивите.

— Точно обратното. А освен това е и склонен към насилие.

Брайън спря едно такси и въздъхна.

— Чудесно. Аз не можах да се оправя с онези хлапетии… та какво ли остава за ревниво ченге.

След квартета в сол минор имаше пауза. Брайън прошепна:

— Боже, тази бавна част е истинско изпитание.

— Какво искаш да кажеш?

— Мисля, че е най-трудната за слушане от целия Бетховен. Някой някъде я беше сравнил с човек, който се опитва да види колко бавно може да кара велосипед, без да падне.

Сара тихо се засмя. Колкото по-дълго го наблюдаваше, особено когато той се оживяваше от ентусиазъм по темата, на която говореше, толкова по-привлекателен й се струваше. Разликата между него и Питър бе толкова голяма, че даже не беше забавно да ги сравнява. Как бе възможно една и съща жена да изпитва влечение към двама така противоположни мъже? Онзи ден в парка тя бе изпитала съжаление към него, дори за миг бе почувствала леко презрение — толкова непохватен й се беше сторил. И колко чудесен, внимателен, грижовен се бе оказал, когато ги отведе в спешното отделение на болницата.

След Grosse Fuge концертът завърши с квартет в си диез, който за Сара беше едно от най-великите музикални творения, създадени от човек.

— Изумително, нали? — каза Брайън и я хвана за ръката. — Това адажио е едно от най-тъжните неща, който съм чувал.

Сара стисна в отговор ръката му и кимна.

Когато излязоха, взеха такси до апартамента му, който се намираше в непосредствена близост до Сътън Плейс. Беше си обещала, че няма да завършва вечерта в неговата спалня или в някоя хотелска стая, но от една страна чувстваше някакъв комфорт в компанията му, а от друга, Бриа й беше казала, че няма нищо против да постои до късно.

Апартаментът му се оказа малък, но елегантно обзаведен, с много книги, повечето имащи отношение към архитектурата, и чудесна, удобна мебелировка. Тя отиде в кухнята му и се обади оттам, за да провери дали Бриа няма някакви проблеми с Джаред, после се върна и седна на мекия диван, докато той наливаше бренди.