Джоузеф Файндър - Часът нула

— Добре — съгласи се Никълсън, — ще го купя още днес, щом настоявате.

— Да, настоявам — подчерта Бауман.

— И после какво? Как, по дяволите, ще прикрия факта, че съм направил незаконна препродажба?

— Изобщо няма да правите подобно нещо. Ще си получите закупения С-4 и ще го складирате в склада за специална продукция. Ще изключите захранването на охранителната система, монтирана в оградата — пропуск, за който ще обвините някой от онези ваши работници, с които нямате нищо против да се разделите. Ще ми се обадите, че всичко е готово, и веднага ще се разплатим. На следващата сутрин ще намерите ключалката на склада разбита. Ще се ужасите от случилото се и незабавно ще алармирате полицията. Толкова. Повече нито ще ме видите, нито ще чуете за мен. Всъщност не… има едно последно нещо: хората, за които работя, много държат да останат в сянка. Ако се разчуе макар и една проклета дума за нашата сделка — най-късата шибана думичка — и двете ви дечица ще си останат без татко. Съвсем просто. Ясен ли съм?

Точно по същото време Кен Олтън седеше дълбоко замислен на работното си място, заобиколен от сините екрани на монитори, няколко клавиатури, невъзможна плетеница от кабели и купища празни кутии диетична „Пепси“.

— Свързах се с компютърните специалисти в „Манхатън Банк“ — каза той — и до известна степен се позапознах с тяхната система. Трябва да призная, че за банка е доста надеждна. Но все пак ми се иска да отида някой ден там и, така да се каже, „да си поизцапам ръцете“, като проверя каквото мога сам.

Сара кимна.

— Отлично. А някакво развитие с паспортите?

— Приближаваме се към края.

— Колко сме наблизо?

— В момента отсявам плявата. Стигнах до малко повече от четирийсет имена. Можем да ги проверим и всичките, но ще бъде много по-ефективно, ако сведа отговора до едно-две.

— А какво представляват четиридесетте?

— Сечение на двете бази данни: всеки американски гражданин, влязъл в страната от началото на годината, и всички американски паспорти, за които е съобщено, че са били откраднати или загубени.

— Мога ли да видя списъка?

— Няма да ти свърши никаква работа, но разбира се, че можеш да го видиш. Да ти го разпечатам ли?

— Моля те.

Той чукна няколко клавиша и лазерният му принтер се събуди за живот с леко жужене.

— Готово. Както виждаш, това е само списък от имена, номерата на социалните осигуровки и паспортните номера, подредени в намаляващ ред на вероятността.

— Говориш за вероятността даден мъж да се окаже нашият човек?

— Точно така.

— На базата на какви критерии?

— Използвам комплекс от фактори: височина, възраст, пол. Като начало например знаем, че Бауман е висок метър и седемдесет и осем.

— Хората от граничния контрол не проверяват ръста, Кен.

— Така е, но ако някой е много нисък — в един от случаите човекът е само метър и петдесет — малко вероятно е това да бъде Бауман, освен ако не си е подрязал краката. От друга страна, не изключвам нито един от по-високите, защото всеки може да се направи да изглежда по-висок със специални обувки, да речем.

— А възрастта? Мисля вече се съгласихме, че може да изглежда доста по-стар от годините, на които е, като използва специален грим.

— Да, съгласен съм и с това, но едва ли ще се направи на осемдесетгодишен старец, нали? Има възрасти по паспорт, които просто не са за него. Всеки под двайсет и пет години също отива надолу в списъка. На следващо място идва маршрутът.

— Това пък защо?

— Обработвам информацията, изхождайки от предположението, че Бауман не е излязъл от САЩ, за да влезе пак. С други думи, той най-вероятно се е сдобил с паспорта навън и го е използвал, за да проникне в страната. Всеки, който, да кажем, е влязъл в страната миналата седмица, но е излязъл една или две седмици по-рано, най-вероятно не е нашият терорист. Следователно отива надолу в списъка.

— Окей, добре.

— Освен това разполагам с данни от повечето, макар и не всички авиокомпании, с които са долетели тези четирийсет и трима души. Говоря за списъци на пасажерите, дневници на полетите, регистър на компанията. Тези бази данни могат да ни разкажат доста неща, например дали даден пасажер е закупил билета си с кеш. Има сериозни основания да предполагаме, че нашият човек е постъпил именно така. Онези, които са купили с кредитна карта или по друг начин, отиват надолу в списъка. Не ги изваждам изобщо, но вероятността да са те намалява.

— Има логика.