— О, най-сетне можем спокойно да елиминираме всеки, който е влязъл в страната преди датата, на която Бауман е избягал от затвора. — Той взе листа от принтера и й го подаде. — Така че в момента присъстваш на финалната фаза. Трябва да се обработят още няколко бази данни. Ден или два и ще разполагаш с едно-единствено име.
Лейтенант Джордж Рот вече се беше отказал да претърсва по-подробно уличката зад китайския ресторант и дори се бе обадил по радиото, за да докладва липсата на успех. И точно когато се обръщаше към Бродуей, нещо сред купа боклук в контейнера привлече вниманието му. Той се приближи по-близо до смрадливите отпадъци и видя, че първото му впечатление се е оказало вярно — там стърчеше черна кожена обувка. Той я дръпна и едва тогава осъзна, че тя все още е обута на крак.
Няколко минути по-късно специалната работна група се събра на оперативка за края на деня. Отсъстваха само двамата, имащи отношение към операцията в „Пощенски кутии, Инк.“, Джордж Рот и Ръсел Улман.
Сара започна с кратко изложение на резултатите от наблюдението над пощенския клон:
— Няма никакво съмнение, че някой се обади да попита за въпросната пратка — каза тя — и прекъсна разговора, преди да сме засекли обаждането.
— Мислиш, че сме събудили подозрението му? — попита Папас.
— Възможно е. Но не можем да изключим и че просто е крайно предпазлив.
— Той може изобщо да не дойде да си вземе колета — продължи Папас. — Ако наистина е Бауман, може и да няма нужда от него — като знаем в какви подробности подготвя операциите си, той вече може да разполага с взривател, получен по друг канал.
— Наистина е така — съгласи се Сара. — Във всеки случай, инструктирала съм ги да ми се обадят в мига, в който някой дойде да си поиска колета. — И тя продължи с подробностите по другите операции, които бяха в ход.
Едно широкомащабно разследване като операция „Минотавър“ използва хищнически предоставените му на разположение ресурси: този статут им позволяваше да поискат всяко техническо нововъведение, в това число свръхминиатюрни микрофони и видеокамери, насочващи предаватели за локализиране на кола, подслушване на комуникационна техника. По правилник статут „широкомащабно разследване“ се даваше за една година с възможност за продължаване, ако се налага. Някои широкомащабни операции, като войната на ФБР срещу комунистическата партия на САЩ, бяха продължавали по четирийсет години без прекъсване. Техният проблем беше, че не разполагаха не само с година, а дори и с един месец.
Тя разказа какво бяха открили в техническата служба за взривателя. Най-интересното, разбира се, беше получената от младия Тед Грабовски информация само минути преди да започне оперативката.
— След като разбрали, че следата с либийския таймер е фалшива, техниците са се хванали на работа съвсем сериозно — разказваше тя. — Направили са подробен оглед с микроскоп, обръщайки специално внимание на следите от инструменти. Помните ли опита за атентат в Кувейт срещу президента Буш преди две години?
— Разбира се — потвърди Папас. — Намерихме експлозиви, възпламенителен шнур, взриватели, и по тях определихме, че хората зад операцията са — кой друг, наистина? — иракчаните. Е, каква е връзката?
— Ами установено е, че са използвани същите секачки, с които са били рязани проводниците за изработването на иракската бомба.
— Мили боже! — прошепна Папас.
— Чакай малко — не се сдържа Виджиани. — Казваш, че нашият взривател е направен от иракчани?
— Не — отговори Сара. — Защото не иракчани стоят и зад бомбата в Кувейт. Тя е била доста сложна и най-вероятно над техните възможности.
— Сара — призна Виджиани, — струва ми се, че нивото се качи доста над заплатата, която ми плащат. Не можеш ли да обясниш по-просто?
— Окей — каза Сара. — Бауман е наел някой, който да конструира, да изработи и да вкара в САЩ взривателя. Същият човек е изработил и бомбата в Кувейт. И пак той е бил обучен в Школата на военноморските сили за експлозиви, сапьори и обезвреждане на бомби… от самите нас! Така че, ако открием кой е изработил взривателя на кувейтската бомба…
— Любопитен ми е този фалшив либийски таймер — прекъсна я Папас. — И най-вече този опит да се пусне фалшива следа. Защо би искал някой да направи това?
— За да скрие своето участие и да ни върже тенекия? — предложи мнение Виджиани.
— Или — замислено продължи Папас — да припише цялата операция на либийците по някаква стратегическа причина. Но независимо кое от двете е, това излиза извън рамките на обичайното поведение на терористи. Мисля, че зад тази работа стои някой, който не иска да поема отговорност, да търси слава или да опитва изнудване. Накратко казано, Бауман е нает от някой, който просто иска да унищожи част от Ню Йорк Сити — по всичко изглежда „Манхатън Банк“ — без да прави декларации след това.
Читать дальше