Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

И всичко мина естествено и хубаво. Пиха виното и се целуваха. После Ирина влезе в банята, след пет минути се върна, завита в тясна кърпа, с една ръка я придържаше, с другата заразресва дългата си гъста пепелява коса. Турецки застана до нея, отвори кърпата. Ирина сякаш не забеляза, че остана гола пред него, и току разтръскваше мокрите си коси. Турецки седна на дивана, който му служеше за легло, и я загледа. Тя най-после остави гребена, отиде при него. Той я прегърна и я придърпа към себе си.

И завивката падна на пода, и възглавниците чезнеха нанякъде, и те двамата сякаш чезнеха от този свят, пълен с грижи и страх, с неприятности и неразрешими проблеми. Само огледалото отразяваше преплетените им сенки и потвърждаваше реалното им присъствие.

Ирина го прегръщаше, взираше се в лицето му, нарязано от сенките на слабата нощна лампа. Устните й съвсем леко трепкаха. Като че ли всеки момент щеше да заплаче — или да се засмее.

13 август, вторник

Кабинетът на Виктор Степанович Шахов, министър на икономиката и член на ЦК на КПСС, съвсем точно отговаряше на високия му пост в съветската държава. Прозорецът беше с прекрасно изложение към Садовое колцо — част от пейзажа, изпортена с несполучливо разположената нова сграда на Стопанското управление на ЦК, в което фактически се уреждаха тъкмо привилегиите, против които така се беше опълчил Шахов. На бюрото до «петолъчката» беше оставил разтворената брошурка с печат «Строго секретно», разпратена по списък от Стария площад — таен сценарий за предстоящата августовска сесия на Върховния съвет, разработена от председателя на парламента Лукянов. Текстът беше изпъстрен с бележки, направени с едрия почерк на Шахов. Министърът не одобряваше нито сценария, нито самия Лукянов-Макиавели, рядко властолюбива личност, която можеше всеки момент да заеме мястото на състудента си по право — президента на държавата. Но в случая не става дума за това, а че Лукянов и сие от ЦК и Върховния съвет винаги посрещат с нападки фермерските концепции на Шахов. Селяните в най-скоро време трябва да бъдат оземлени, да ползуват банкови кредити, техника и агрономическа помощ. Иначе в страната ще настане глад.

Тежкото августовско слънце изпълзя иззад сградата на Стопанското управление, грейна над бюрото. Вратата се отвори и повехналата руса секретарка каза с повехналия си глас:

— В четири без четвърт имате среща с американците, Виктор Степанович, а нашият постоянен преводач Болшаков неочаквано се е разболял, току-що се обади жена му.

Шахов вдигна глава, зажумя срещу ярката светлина, стана иззад бюрото, направи няколко широки крачки до прозореца и дръпна щорите. Имате спортна фигура, лицето с хубав тен и леко обветрено би изглеждало дори красиво, ако не беше дълбокият белег на лявата буза.

— Кой го замества?

— Едно момче, май се казваше Колодни. Виктор Колодий, да.

— Повикайте го.

Секретарката го погледна:

— Веднага.

Излезе и скоро се върна с младо свенливо момче.

— Само мъже ли са преводачите? Нямаме ли представителки на прекрасния пол?

Преводачът Колодни едва чуто отвърна:

— В нашата група сме петима, двамата с другаря Болшаков сме с английски. Нямаме жени, не ги назначават.

Шахов пак примижа:

— Така значи, нашите кадровици не искат жени — и защо? Страх ги е да не раздуят щата ли? Аз пък искам да ми превежда някое красиво създание, а не онзи гъгнивец Болшаков. С вас сме адаши, седнете, заповядайте.

— Иначе жените преводачки са дори повече от мъжете — осмели се да каже Виктор, но веднага млъкна и приседна на крайчеца на стола.

— И какво — подкани го Шахов, — не се смущавайте.

Виктор Колодни се донастани на стола:

— Познавам много от преводачките на издателство «Прогрес». Много добри професионалистки.

— Например? — усмихна се Шахов.

— Например ли?… Вероника Славина, да речем. Тя ми е състудентка. Преподавателите казваха, че има абсолютно кеймбриджки английски. Говори го по-добре от американците. Те не говорят чисто, особено тексасците. Понякога дори не им се разбира.

— Много хубаво, че съветска преводачка говори английски по-хубаво от американците — засмя се Шахов, точно това ми трябва. Как беше името?

— Славина.

— Чудесно.

Шахов се обърна към секретарката:

— Маргарита Петровна, направете необходимото да намерим Славина. До два часа я искам тук.

Турецки пристигна рано на «Новокузнецка», на неговия етаж и в приемната още нямаше посетители. Влезе в канцеларията, взе пощата.