Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

Денят й беше претоварен с оперативна работа. Едва сега, към шест привечер, Романова свари най-сетне да прегледа текущата поща. Прочете жалбата на Старков от паспортния отдел и се възмути от неоперативността на новата секретарка:

— Таня, нали ви казах всички тия дреболии да вървят при Красниковски.

— Добре, Александра Ивановна, ще знам. Той чака тук, Красниковски, искам да кажа — да влезе ли?

— Да. — Романова си погледна часовника. — Свободна сте. Таня, можете да си вървите.

— И майор Грязнов ви чака, и един следовател от прокуратурата.

— Добре, ще ги приема.

Влезе подполковник Артур Андреевич Красниковски, красавец, жизнерадостен здравеняк. Още от вратата подхвана:

— Този гастрольор Жванидзе, петте убийства, вече го залових. Представяш ли си. Шура. Фомин спира тяхната жигула, иска му документите, а този генацвале, много темпераментен, измъква беретата и започва стрелба. По една случайност не го уби, добре, че куршумът рикошира от значката «Майстор на спорта» и го удари в ръката. Тогава им се хвърляме и ги пипваме и четиримата. А в бърлогата на «Смоленска» открихме цял арсенал! Пистолети, револвери, патрони, гранати, димки, дори картечница «Судаев»…

— Чакай, Артур, всичко това го знам, дежурният ми докладва. Случаят специално се разглежда от ЦК — каква е била тази престрелка в центъра на Москва, не можахте ли по-кротко да ги обезоръжите, за малко да загубите другаря си, а ти ми се правиш на герой. По-добре кажи кога ще се възбуди следственото дело.

Красниковски усети, че шефката не е в настроение, и реши да не се заяжда, каза миролюбиво:

— Утре. Докато градската прокуратура ги нищи за московските изпълнения, събирам факти от провинцията… Александра Ивановна, чайникът ври, ще ти паднат тапетите, дай да ти налея.

Романова пусна пакетчето чай в чашата си, подаде я на Красниковски, заразчиства бюрото си.

— Благодаря ти, Артур. Вземи и това, виж този случай в паспортния отдел, Ромка се е държал грубо. Рапортът е пълна глупост, но Ромка наистина се е разпуснал напоследък. Вместо преустройство в своята работа престроява в Перловка барачката си на вила. С какви ли пари? Понеже много ни вдигнаха заплатите — майка плаче… Ти слушаш ли ме, Красниковски?

Подполковникът откъсна поглед от изложението.

— Извинявай, Александра Ивановна, искаш да ми измъкнеш нещо, ама не знам какво. За вилата в Перловка — не я прави той, а жена му, на Гончаренко жената нали е в търговията… А мъжът не отговаря за жена си… Колкото за Матвеевски район, там е заради «антикварното дело», дето мошеници, преоблечени като наши служители, обирали московските колекционери. Натам го отведоха агентурните сведения.

— Значи той не отговаря за жена си, така ли? Той не ползва краденото? Не, вече никакви такива. Да му кажеш… И още нещо. Преди време подписах поръчка до завода в Псков за петстотин броя белезници. Свържи се да разбереш защо се бавят. Получих вече поне пет жалби, че в склада няма белезници.

Романова докосна ръкава на сакото му — синьо на дискретно райе.

— Засега толкова, Артур, много работа ме чака.

В коридора чакаха неколцина посетители от Криминалната милиция, само Турецки беше от друго, макар и сродно ведомство. Романова ги огледа от вратата, запита заинтригувана: «За Мен ли сте всички?», после ги разпредели като в детска броилка: «Теб и теб ще приема, ти и ти елате утре по-ранко.» И сякаш не забеляза Грязнов и Турецки, седнали по-встрани, на канапенцето до стената. След около четиридесет минути, когато беше приключила с посетителите, Романова открехна вратата, задържа очи върху съсредоточеното лице на Турецки:

— Хайде, вагабонти, влезте. Какво има, Саша, разправяй по-живичко!

Но разказването отне повечко време. Турецки гледаше да не прави връзка между излаганите факти въпреки голямата съблазън да го направи. Грязнов допълваше, като се вмъкваше уместно в паузите. Най-сетне Турецки стигна до същината на случая, който още не беше фиксиран в оперативните сводки и засега съществуваше само в съзнанието на Ника Славина, на Грязнов и неговото собствено. Романова го изслуша, без да го прекъсва, и когато Турецки замълча, каза:

— Този ваш случай ми стана на каша в главата. Сега да го преговорим. Така. Преди две години гражданинът Бил бутнал под влака Татяна Бардина, директорка на «Детски свят», тоест от сферата на търговията и услугите. Мъжът й по онова време бил председател на Госкомспорт, сега вече е банкер. За въпросния Бил тогава не се разбрало, Бабаянц го изпуснал, а прокурорът прекратил делото. Така ли? След две години Костя Меркулов по някакъв начин покрай своя контингент пак е закачил случая и прокурорът нарежда възобновяване на следствието. Същевременно Вероника Славина от Матвеевски микрорайон случайно открива Бил в апартамента на Капитонов — или мъртъв, или тежко ранен…