Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

— Добре, това по-после… Сега нататък: какво стана?

— Ами стана, че взех да будя Кашкин, викам: някакъв бутна жена под влака, трябва да спрем. Оня — право на прозореца. Не го знам какво е видял, ама се разкрещя, че съм сънувал и че съм пиян. Като се върнахме в депото, там вече милицията под пара. Началството рече дума да не съм продумал, за което съм видял. И как само ми се умилкваха. Какво не обещаха, за да не издавам, че не е карал Кашкин, ами аз. Уплашиха се да не изхвръкнат от службата заради такива нарушения. А то, напротив, повишиха ги. И началника на жепето, и началника на депото, и всичките други мърлячи. Та не ме пуснаха при следователя, разбираш. Натикаха ме за принудително лечение. После — не ти е работа. Луд за пенсия ме писаха, трийсет рубли, какво ще кажеш? Че аз за час си ги докарвам с тия билки, кажи бе, следовател. На синовете, разбираш, жигули ще купя.

— Разбирам. Погледнете все пак рисунките, да не сте се припознали.

— Добре, гледам. Ей го. Малко е надебелял. Угоил се е. Иначе същият. Ама и ти, за да ми го носиш — знаел си, ще го позная, така ли е? Право да ти кажа, голяма работа сте вие, две години да минат — и пак да го намерите! Те това се вика ченгета, мамка му!

Турецки нямаше желание да го разочарова.

ДО НАЧАЛНИКА НА МУР ПРИ ГУВД

НА МОСГОРИСПОЛКОМ [5] Московска криминална милиция при Главно управление на вътрешните работи на Изпълкома на Московския градски съвет (съкращенията са запазени само в подобни документи). — Б. пр.

ПОЛКОВНИК А. РОМАНОВА

РАПОРТ

Изказвам възмущението си от държането на Вашия служител Р. Гончаренко. Вчера, неделя, служителят на МУР Гончаренко са явил в нашето 42-ро у-ние на милицията и изискал досиетата на всички жени от микрорайон Матвеевское на възраст между 20 и 30 години. Когато дежурният обяснил на вашия самозабравил се майор, че другарят Старков, тоест аз, от две години не е ползувал отпуска поради нечовешкото натоварване и за първи път този месец е взел почивка, вашият Гончаренко съвсем се разпасал и крещял в дежурното отделение, където било пълно със съветски граждани, задържани за преливане и кражби, че този техен Старков, тоест аз, бил дезертьор и мързеливец и загърбвал служебните си задължения, докато той самият, Гончаренко, от три години не бил ползвал отпуска, но честно работел за издирване на престъпничка, търсена в целия Съюз. Тогава дежурният прекъсна заслужената ми почивка и изпрати мотопатрула да ме вземе. В мое присъствие вашият Гончаренко също се държа грубо, с нецензурни изрази, и настояваше за незабавно изпълнение на неговата задача.

На въпроса относно избягалия от мярка за неотклонение задържане под стража за неплатени издръжки Кизилов. В склада на ГУВД, гр. Москва, вече втори месец няма белезници. При доставянето на Кизилов в управлението последният прегризал въжето, с което му били вързани ръцете поради липса на белезници. Така че в случая няма вина на нашите служители, а само безотговорно отношение на снабдителите.

Началникът на Московската криминална милиция полковник Александра Ивановна Романова беше назначена на тази необичайна за слабия пол длъжност преди няколко месеца. Веднага плъзнаха какви ли не слухове, но Шура Романова се държеше по своя си начин: грубовато, но приятелски говореше с подчинените, проявяваше справедливост в своите на пръв поглед спонтанни, но всъщност добре премислени решения.

И никой около нея не се досещаше колко уморена се чувстваше. Не само защото Московската криминална милиция беше затрупана с работа — престъпността в Москва растеше с невероятна бързина точно както навсякъде в страната.

Много по-тежко за нея беше да вижда, че самата милиция се е превърнала в своего рода символ на беззаконието и корупцията. Рушвети, присвоявания, убийства — ето задължителния асортимент на милиционерските престъпления. Прави са хората да недоволствуват, че в милицията работели само мошеници и корумпирани типове. Тя като началничка вече води продължителна война срещу тази паплач, взима мерки да се освободи от рушветчиите и престъпниците. А то не е толкова лесно, колкото изглежда — почти всеки си има закрилник сред шефовете. Престижът на професията пада, напоследък напуснаха десетки от най-добрите криминалисти. Животът поскъпва, причината да бягат често е ниската заплата и опасната работа. Ето на бюрото й куп заявления: моля да бъда освободен от заеманата длъжност поради преминаване на друга работа. А как ще се преборят с мафията и бандите, ако това остане на тези бездарни слабаци от милиционерските училища, дето идват на работа в криминалната само заради московското жителство?