Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

— По делото, по което е привлечен Сатин, е образувано самостоятелно производство. За роднинските му връзки с мои приятели нищо не знам. Така че да приключим темата. Тя няма нищо общо с нашия случай — твърдо заяви Меркулов и веднага се сепна вътрешно: «О, Боже — Сатин! Той е пастрокът на Саша Турецки!»

— Няма ли? Затуй направо сменихте боята, Меркулов! Не ви се ще да изпаднете в нашия лагер, а? Знам, знам, спокойно, вие сте неподкупен — иначе отдавна да съм навън. Ама и от прокуратурата има много замесени, и още как! Вашият млад приятел и съратник е израснал в друго време. Той иска да живее нашироко, да набива черен хайвер и да кара хубави коли, да спи с красивите жени на шефовете. Добре го разбирам — къде по-добре, отколкото вас, Меркулов… Пишете го тоя протокол.

След двадесет минути протоколът беше готов, подписан от обвиняемите и следователя. Меркулов натисна звънеца, с дълъг поглед изпрати към вратата бившия министър и сегашен арестант, без право на разходка.

След малко Керим ще се върне, за да отведе и Троекуров.

— Иван Николаевич, утре ще дойде адвокатът ви и ще започнете да се запознавате с материалите по делото. А сега имам един въпрос към вас, тъй да се каже, неофициален.

Троекуров го погледна с любопитство.

— Какъв въпрос? Не ме ли познавате вече, Меркулов? Не разбрахте ли, че цял живот аз съм поставял въпросите, отговорите не са ми в стила.

Меркулов се наведе, отново извади от чантата си на пода снимката с фината метална рамка и проследи изпитателно лицето на Троекуров, докато той я разглеждаше.

— Коя е? Не знам.

— Вижте колието.

— Защо колието? По ме интересува лицето, то издава духовност и скръб, прилича на лицата отпреди революцията, но фотографията явно е съветско производство. Сегашните ни жени нямат такова излъчване, можете да ми вярвате, добре ги познавам.

— Интересува ме колието, Иван Николаевич, и нека не си играем на жмичка. Не открихме у вас скъпоценности, това е вярно. Някой от нашите ви се е обадил, предупредил ви е за обиска. Успели сте да измъкнете колекцията, да я скриете на по-сигурно място. Както и да е. Но знам, че дълги години сте събирали скъпоценности и вече сте почти специалист. Затова ви питам: кой от колекционерите може да притежава това колие? Много е важно за мен.

Троекуров се взря за миг в следователя, попита недоверчиво:

— Клопка ли е?

— Не. Мъжка дума.

— Дайте пак да я видя.

Троекуров запали нощната лампа, доближи очи до снимката:

— Рядко бижу. Изработка на голям майстор. Вижте, цветчетата от малки скъпоценни камъчета са закрепени с пружинки «треперушки», затова букетът е като жив. Обаче… Има нещо особено… Не е изработка на руски майстор, ето тук, в полуразцъфналото цвете, е инкрустирано латинско «N». От снимката не мога да кажа със сигурност, но имам чувството, че скъпоценните камъчета са фалшиви. Освен това цената малко пада, защото едното златно листенце е повредено… Да си призная, не съм виждал такава огърлица.

Меркулов го слушаше, затаил дъх. Сякаш съзираше пред себе си съвсем друг човек, познавач, ценител, майстор бижутер.

Върна се Керим.

— Тръгвайте, гражданино затворник…

Преди година Меркулов по лекарска препоръка остави цигарите. Вкъщи зорко бдяха над него жена му и дъщерята, в службата — колегите. Затворът беше единственото място, където можеше да си позволи това удоволствие. Жадно дръпна от любимия «Димок», извади бележника, записа няколко изречения и дълго остана загледан в написаното. После забеляза, че надзирателят е застанал на вратата, и взе да прибира бумагите си.

— Изчезвам, Керим.

Надзирателят въздъхна, поклати глава:

— Тежък работа правиш, другар Меркулов. С лош народ работиш. Добър народ няма да влезе в затвор.

— Мисловните ти категории са прекалено императивни, Керим. Пътят към истината минава през съмнението.

Надзирателят го изгледа втрещен.

Изпълнителят изненада клиента с точно спазеното указание: на първо място приликата. Скиците бяха направени по метода на соцреализма: Бил с малка чанта през рамо и вдигната ръка (на пиацата); Бил и Ника танцуват; бюст-портрет на Бил. Турецки отказа «лечението» с една «малка», качи се на ладата и както винаги, преди да натисне газта, си каза като заклинание: «Три хиляди и шестстотин.» Което значеше, че трябва да шофира максимално внимателно, защото имаше да изплаща още три и шестстотин за колата. После изпълзя бавно от двора на Жорка и потегли към Курската гара.