Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

После — Ника, бившата Льошина жена. Слава Грязнов обеща с неговите момчета тихо-кротко да разнищят случая. Но тя не може до безкрайност да се крие (от кого?) и той, Турецки, трябва да се задейства. Анализът на пробите от гащеризона показа, че има следи от човешка кръв. Трябва на всяка цена да се вмъкнат у Капитонов. Трябва да търсят истинските убийци, а не да млатят по черепа някакво набедено ченге Бобовски.

Погледна си часовника — точно девет. Може да се обади в работата на Льошка, да го уведоми, че все пак младежът Бил със строшената тиква не е никаква фантазия на Ника. Едно е да си поркаш водката на масата с плешивата мушама в кухнята на Льошка и да съчувстваш на измислените му нещастия, съвсем друго е професионалната следствена работа.

Ведър женски глас радостно съобщи:

— Редакцията на вестник «Советский спорт»!

— Славин може ли да се обади?

— Не, не може. — Гласът стана просто палав и Турецки неволно се включи в играта:

— Така ли? Защо?

— Защото още вчера отлетя за Токио да отразява световното първенство по лека атлетика — така каза Кудрявцев.

— Кой е този Кудрявцев? — автоматично попита Турецки.

— Главният редактор.

— И защо не ми съобщи, шамандура такава!

— Кой, аз ли съм шамандура?

Турецки се замисли.

— Най-голямата съм аз, мило девойче. — И затвори.

Докато се обличаше, бръснеше, закусваше — разработи плана за деня. Първо ще отиде при брадатия художник Жора и ще го помоли да му нарисува Бил. Жора, естествено, ще лепне окото на задника, но все някаква представа ще придобият. Второ — в депото на курската линия пак да разпита машиниста на влака, който в деня на смъртта на Татяна Бардина е минал покрай местопроизшествието.

Но къде изчезна този Бабаянц?

— Добре, добре, старши, всичко разбрах.

Меркулов успя най-сетне да озапти словоохотливия надзирател Керим, татарин, стар познат, който му опява като латерна за безредието в бутирския затвор: «Началник не разбира перестройка — всички красиви момиче прекарал на кухня, близу ду кабинета. Съвсем разбеснял, дърт пръч. За жени всичко прави, ново женско крило построил. В мъжко — тясно, ремонт на следствено съвсем изоставил, следователи и адвокати чакат дълъг опашка на кабинет. Ама тук не ЦУМ, така ли, ами затвор. От този лудница, вярваш, дигам захар кръвното — така ме яде. Това ли перестройка? Обади им, приятел Меркулов, дето трябва.»

Меркулов потупа отпуснатото рамо на стария Керим и успокояващо му закима с глава.

— Тогава аз отива за твой министер.

Девети кабинет в следствената сграда на Бутирка беше станал през тези месеци работна стая на Меркулов — тук той, началникът на следствения отдел в прокуратурата на републиката, завършваше делото за присвояванията и корупцията в системата на Министерството на търговията на РСФСР; разпитваше арестуваните, провеждаше очни ставки със свидетелите, въвеждаше тях и адвокатите в следствените материали. Меркулов извади от сейфа тома и го отвори, където си беше отбелязал с разделителчето.

След пет минути надзирателят доведе в кабинета бившия републикански министър на търговията Кондаков. Тъмносивият костюм, някога елегантен, сега му висеше като на закачалка — в затвора министърът беше свалил поне петнадесетина кила.

— Добър ден, Константин Дмитриевич. Нощес сънувах своя край Константиновка — дано е на хубаво. Ще ме зарадвате ли с добри новини?

— Изключих четири от отправените към вас обвинения. Запознайте се с моето постановление. И непременно се подпишете.

Игор Фьодорович Кондаков, преди седем години издигнат от партийна длъжност в Ростов до поста министър, решил да смени стария заешки калпак за нов ондатров, както си е прието според неписаните йерархични правила. Споделил идеята с шефа на московския Главторг Троекуров и оня веднага на крака му принесъл в министерския кабинет ондатровата шапка с цена според етикета «126 рубли». Нататък всичко си тръгнало по вода: по свой вкус и за своя сметка, естествено, Троекуров го снабдявал с невиждани лакомства и деликатеси, разкарвал министъра с компания и семейно, но все по-често с примадоната на московската оперета вместо жена му — я в Беловежките гори, в Астрахан, ту на лов за мечки и лосове, на риболов за моруна и есетра… Срещу всичко това Троекуров изкрънкал от министъра «нищо нещо» — една пета от републиканския фонд деликатеси и промишлен дефицит да отива в московския Главторг.

Много милиони присвоили Троекуров и Кондаков съвместно и поединично, но накрая си омешали капите. «Министърът не ми плати шапката» — из показанията на Троекуров пред следствието. «Паричният въпрос около шапките беше уреден» — възражение на Кондаков. Тъкмо за изясняване на това комично противоречие Меркулов бе извикал днес за очна ставка двамата съветски милионери.